◊◊◊Според самите японци, „Уаби-саби” не може да бъде описано, а трябва да бъде почувствано, преживяно и разбрано. Какво се крие в същността на „Уаби-саби” – разбирането и осъзнаването на факта, че всичко в живота е мимолетно и има своя край. В естетическо отношение, това превръща асиметрията, грубостта, простотата и суровостта на нещата в красота и съвършенство, защото съвършенството се крие само там, 
където намесата на човешката ръка е минимална, където природата сама е
взела решението и не се е опитала да възвърне увяхналата красота на едно цвете. Преди 700 години японците възприемат идеята, че да търсиш красота в несъвършенството е път към просветлението. Така възниква понятието „Уаби-саби” (да не се обърква с уасаби). „Уаби-саби” се отнася за красотата на непостоянното, незавършеното, несъвършеното, рустикалното, и меланхолията, които произлизат , от уважение към преходното, крехкото, леко счупеното и скромното. Историята на ,,Уаби-саби” е дълбоко свързана с будизма и неговата позиция, че мъдростта идва от помиряването с нашата преходна, несъвършена 
природа. През далечната 1191г. от Китай в Япония се завръща монах, който иска да създаде първия дзен храм. Впоследсвие дзен става философската основа, върху която стъпва „Уаби-саби”. През 14 век в Япония започва преобразяването на двете думи „Уаби” и „саби”. Първоначално „Уаби” означава самота, уединение, отдалеченост от човешката утеха. Значението постепенно се променя с ,,изискана, горчиво-сладка меланхолия от това да бъдеш сам със себе си”. „Саби” само по себе си означава ,,цъфтеж на времето” и загатва за естественото развитие, потъмняване, побеляване, ръжда или потушен блясък. Това е разбирането, че красотата е преходна. По-късно думата променя значението си на „хлад, съсухреност”, започва да означава „остаряване и износване”, които правят даден предмет по-забележим и значим.
„Уаби-саби” се превръща в съюз между създаденото от човека и произволността на природата, които водят до красота и мъдрост. Всъщност „Уаби-саби” е понятие свързано с естетическия вкус на японците, със способността им да виждат красотата в природата, която красота с финес пренасят и в домовете си. Съдовете, известни като „раку”, които се използват при чайната церемония се произвеждат и до днес и се смятат за най-голямото въплъщение на стила „Уаби-саби”. В интериорния дизайн „Уаби-саби” клони към минимализма, но не със строгост, а със скромност. Това е нагласа на съзнанието да бъдеш щастлив с това, което имаш, с всичките му съпътстващи несъвършенства. „Уаби-саби”– дизайнът е мястото, в което нуждата и красотата се сливат в успокояваща изтънченост и неуловимост. В този вид интериор преобладават светли цветове като белия, бежовия, светлосивия. Връзката с природата, която е особено важна за интериорния дизайн в Япония, се осъществява чрез използването на тъмни дърва за мебелировката. Съчетават се стени боядисани в светли тонове с тъмно нюансирани мебели от необработено дърво. Необработеното дърво се покрива само с тънък слой лак. В следствие на всичко това се получава асоциация за атмосфера в есенна градина. Предметите в интериора „Уаби-саби” не трябва да бъдат много, но всеки обект трябва да бъде красив и полезен. Като цяло това течение помага да видите истинската красота на нещата и да обичате това, което ви заобикаля, защото всичко, което съществува на тази планета, всеки обект и всяко създание, неизбежно ще претърпи разпадане и ще се превърне в прах.
