През 1928 г. се случва важно за българския театър събитие. Поставена е комедията „Големанов” на Стефан Лазаров Костов. Тогава едва ли авторът, режисьорът, актьорите са предполагали, че участват в нещо, което ще надживее всички тях. Пиесата продължава да се играе и до днес, почти всички театри са я имали в репертоарите си, все така актуална и все така смешно-тъжна. Тя притежава задължителните качества за комедията – злободневност и актуалност. Преди да напише тази пиеса, Ст. Л. Костов има още няколко, които също отбелязват раздвижване на театралното пространство – „Мъжемразка”, „Златната мина”, „Женско царство”, „Вражалец”, „Комедия без име”. Общо 17 са написаните от него пиеси, 12 многоактни и 5 едноактни. Несъмнено проблемът за политическото властолюбие най-силно е развит в комедията „Големанов”. Именно това произведение печели неувяхваща слава на своя автор, то е най-значимото му творение и най-добрата българска сатира. Текстът му надхвърля театралното си предназначение и негови цитати се разхождат в ежедневието ни. Героят наред с Алековия Бай Ганьо продължава да се спотайва до нас и присъствието му е толкова ярко, като че ли е създаден днес, в настоящия исторически и политически момент. Комедийните средства, които Костов използва са недоразумения, разминавания, нарушена комуникация. Най-големият му успех е разработката на образа на Големанов и постепенното и мъчително довеждане до неговото върховно опиянение и самозабравяне.
Първото представление на „Големанов” е през сезон 1927/1928 г. на сцената на Народен театър „Иван Вазов”. Премиерата е на 3 януари 1928 г.
Постановка – Николай Масалитинов
Декори и костюми – Александър Миленков
В ролите:
Големанов – Кръстьо Сарафов, Йордан Сейков
Г-жа Големанова – Златина Недева
Вена – Зорка Йорданова
Любомир – Иван Димов
Баба Гицка – Надежда Костова, Мария Казакова
Николай Масалитинов е главен режисьор на театъра. Дошъл от Русия, той пренася най-добрите практики от руската школа и несъмнено има голям принос в развитието на българската театрална традиция. В своите спомени за „Големанов” Масалитинов споделя:
„Всички познават автора на пиесата – Ст. Л. Костов – даровит драматург. Не се наложи да внасям почти никакви поправки и съкращения в текста.
За изпълнител на главната роля определих Кръстьо Сарафов и не сбърках. Той създаде незабравимия образ и имаше изключителен успех, като изпълняваше ролята не само на софийска сцена, но и гостуваше по всички провинциални театри.” Малко след като актьорите приключват репетициите на маса, Масалитинов е извикан при министъра на просвещението, който му заповядва да прекрати работата по пиесата. На въпроса „Защо?” отговаря: „Не желая на сцената на Народния театър да се подиграват с министрите.” Масалитинов яростно защитава работата си и заплашва, че ако пиесата е свалена, самият той ще напусне театъра. Накрая министърът склонява да остави пиесата в репертоара на театъра като предрича, че бързо ще слезе от сцената, тъй като публиката няма да прояви интерес. Това не се случва и интересът продължава до днес, 90 години след премиерата. Николай Масалитинов споделя интересна случка от едно от представленията: „Спомням си как веднъж, влизайки в ложата преди началото на спектакъла, забелязах вълнение и смях в салона. Поисках да узная причината. Оказа се, че сред зрителите се намира известният на цяла България стипца-милионер Хаджикалчев, който беше направил „чудовищно” за него разхищение – беше си купил билет за театър. Нима това не говори за успеха на „Големанов”?” Във вестник „Слово” на следващия ден 
след премиерата Сирак Скитник възкликва: „Комедията е разработена с вещина и любов към детайла.”
За големия успех на спектакъла основна заслуга има Кръстьо Сарафов, изиграл ролята на Големанов. Дотогава той е известен предимно с драматични роли, често в любовно амплоа. В периодичния печат от онова време Сарафов-Големанов е наречен: „охранен и мазен, със специфична партийна брадичка, самодоволна походка.” Според Масалитинов това е най-яркият образ, който създава актьорът. В пълна сила той улавя и предава описанието на автора като добавя нови черти и в значителна степен става съавтор на пиесата. Много от подробностите – лично характеристични, битови, колоритни не са подсказани нито от автора, нито от режисьора. Те са заслуга на големия запас от наблюдения и опит на актьора.
След този първи сезон „Големанов” е в Народния театър през сезоните 1928/29, 1931/32, 1936/37, 1939/40, 1953/54, 1976/77. Изиграна е повече от 220 пъти.
Варненският театър също включва в репертоара си „Големанов”. Пиесата е поставена в сезони 1927/28, 1935/36, 1954/55, 1971/72. През месец май 1928 г. на едно от представленията гостуват Кръстьо Сарафов и М. Попова от НТ „Иван Вазов”.
През всичките 90 години след написването на пиесата тя продължава да се поставя от българските театри. Много често съвременните режисьори освежават текста с препратки към настоящия политически момент, което засилва въздействието на пиесата. През последните години, след настъпването на демокрацията в България, актуалността на „Големанов” неизмеримо е нараснала в сравнение с предишните 45 години, когато повечето българи нямаха ясна представа какво е това парламент и многопартийност. Текстовете на Ст. Л. Костов са поразително съвременни. „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт… Чест… Слава! Министър Големанов! Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре — небе!…”
