Изкуството на Комедия дел арте

Комедия дел арте (на ит.Comedia dell’arte, „професионална комедия“) е театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век и в него участват пътуващи трупи. Това е театър, изпълненията на които са създадени чрез импровизация, базирана на сценарий, съдържащ кратка сюжетна схема на представяне, с участието на актьори, облечени в маски. Героите й са определени социални образи, в които се култивират не индивидуални, а типични черти. Разработена е само сюжетната схема – сценарий, който по време на изпълнението е изпълнен с оживени реплики, които варират в зависимост от състава на публиката. Актьорите са вдъхновени от драматичен сюжет, взаимстван (от стара ли нова комедия) или измислен. Щом се запознае със сценария (канавата), всеки актьор импровизира, като се съобразява с указанията за „лаците” (lazzi – шеги, смешки), характерни за ролята му, и с реакциите на публиката. Актьорските групи, в които се поддържа силна семейна и професионална традиция, пътуват из Европа, като играят в наети зали, по площадите или за някой местен принц. Актьорите представят дузина строго определени типове, разделени на два „лагера”. Сериозният лагер включва две двойки влюбени. В смешния влизат комичните старци (Панталоне и Доктора), Капитана, слугите и други герои като Арлекино, Скарамуш, Пулчинела, Медзотино, Скапино, Ковиело, Труфалдино. Смешният лагер винаги носи гротескни маски, които дават на актьора името на героя му. В този актьорски театър участват и актриси – нещо ново за онова време. Акцентът на представленията се поставя върху доброто владеене на тялото, върху умението да се замести дълга реч с няколко жеста и да се организира играта „хореографично”, тоест да се намери място на всеки от групата и да се използва пространството според изискванията на зачатъчния мизансцен (разположение на актьорите на сцената през различните моменти от представлението). Изкуството на актьора се състои не толкова в пълното съчиняване на текста и в някаква нова експресивност, колкото в умението да прави вариации по дадена тема и да употребява на място думи и жестове. Актьорът е длъжен да върне импровизациите си към началната им точка, за да предаде щафетата на партньора си и за да е сигурен, че не се е отклонил от сценария. Този вид игра особено се цени от днешните актьори заради своята виртуозност, финес и заради добре дозираното отъждествяване и критическо отдалечаване, което изисква от изпълнителя. Репертоарът на „комедиантите” е много широк. Новели, класически и литературни комедии, народни традиции – всичко служи за неизчерпаем фонд на комедия дел арте. Въпреки разнообразните си форми комедия дел арте може да се сведе до известен брой драматургични константи: изобилие на недоразумения; типична фабула, в която похотливи старци създават неприятности на влюбените; вкус към декизирането, предрешаване на жени като мъже;сложни маневри на непочтен, но умен слуга. Този жанр съумява да умножи интригите до безкрай на базата на ограничен фонд от фигури и ситуации. Актьорите не търсят правдоподобното, а ритъма и илюзията за движение. Комедията по-скоро съживява (отколкото унищожава) „благородните”, но склерозирали жанрове, като трагедията с приповдигнатия и тон, прекалено психологическата комедия, прекалено сериозната драма. Така тя възстановява старите форми и насърчава появата на нов театър, отдаващ предпочитание на играта и театралността. Комедията има типични персонажи, всеки от които се отличава не само по характера и задължителната си маска, но и по облеклото и диалекта си, недвусмислено
сочещ произхода на героя. Така например: лъжливият шут, Арлекино от Бергамо; свадливият Бригела – селянин, говорещ на деалект; кокетното слугинче Коломбина от Венеция – порядъчна и честна; старият богат търговец Панталоне; хитрият и пресметлив слуга Пулчинела от Ачера; Тартал – старец с голям корем, който заеква; Доторе – възрастен човек, който си мисли, че знае всичко за всичко; Труфалдино – слуга от Бергамо.