Victor Vasarely

Виктор Вазарели Victor Vasarely (1908 -1997) художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство.
Роден в Печ, Унгария.
1927 – Учи в частна художествена академия в Будапеща
1929-1930 – Учи при Шандор Бортник в Будапеща
1946 – Изложба в Париж
1976 – Фондация Вазарели, монументални творби и архитектура
1950-те – 1990-те – Изложби: Париж, Хамбург, Щутгард, Виена, Ню-Йорк, София , Брюксел, Милано, Любляна, Ню Орлиънс, Токио, Монреал, Гренобъл, Отава

Едва ли има сфера от съвременната визуална култура, която да е останала неповлияна от творчеството на Виктор Вазарели: Архитектура и дизайн, приложни изкуства и реклама. Негови картини с маслени бои, графики, стенни килими, колажи са притежание на много музеи и галерии в света. Част от творбите му са интегрирани с архитектурата и се намират в Каракас. Формиращо въздействие върху неговото развитие като творец са оказали преди всичко курсовете на Йохан Иттен и Йозеф Алберс за структурите, фактурите, повърхнините, комбинаторните възможности на цветосъчетанията, школата на Баухаус, Ди Стийл и Мондриан. След кратко пребиваване в Берлин Вазарели се установява в Париж. Работи в рекламата, като същевременно развива основните си пластични идеи. Тогава именно развива метода „оптична крива”. Четиридесетте години са решаващи за неговите пластични търсения и експерименти. Разработва граматиката на формените елементи и възможностите за графичното им репродуциране. Увличат го оптичните и структурните ефекти и начините за приложението на тези ефекти при формиране на предметно-пространствена среда. Изследва взаимодействията между материали и цветове от гледище на аксонометричната перспектива.

Най-силният творчески период на Вазарели е в края на 50-те и началото на 60-те години във Франция. По това време той започва да се занимава с графика в популярния за времето си нефигуративен стил. Този стил се радва на широко обществено възприемане, предвид духа на съвремието и е свързан с деперсонализацията и ритмичната повторяемост на живота. През 50-те години Вазарели разработва сериграфията и поставя началото на оптикокинетичните търсения.

През 60-те години се оформя онзи характерен почерк на художника, който дава основание да го определим като пионер на оптико-кинетичното изкуство. През 1967г. в Ню-Йорк се открива изложбата „Responsive Eye”. В противовес на популярното изкуство на Америка и Европа – поп-арта, то получава полушеговитото название „оп-арт” или „оптично изкуство”.

Оптичното изкуство съществува не толкова на платно, колкото в пространството и зрителното възприятие. Оп артът е оптическа илюзия, в която плоското се оказва обемно, а неподвижното се движи. Самият художник определя картините си като „вечен двигател на лъжата„. По това време Вазарели разработва художественото пространствено оформление, „вътрешнопространствена полихромия” на френския павилион на световното изложение в Монреал, Канада. Тази дейност е пряко свързана с друга основна посока в неговото творчество – синтеза на пластичните изкуства с архитектурата, дейност която започва още през 1954г. Изложбата на Вазарели „Светлина и движение”, показана през 1967г. в Париж, обикаля света с огромен успех. Нейното влияние надхвърля изложбените зали, оказва влияние върху филмовото изкуство и телевизионното творчество (особено в документалните филми). Телевизията особено цветната, черпи инвенции и оновни естетически закономерности от кинетиката на Вазарели. Виктор Вазарели е един от малкото художници, който е видял реализациата на много от своите идеи. Утопичните за онова време идеи на Матис, Леже, Мондриан и Льо Корбюазие, че изкуството трябва да се разбира на равнище площад, улица, стадион, летище, намират място в действителността.

Етикети:,

Публикувано на: 10 юни, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството