Владимир Висоцки – „Искам и ще бъда”

На 25 януари 2018 г. Владимир Висоцки щеше да навърши 80 години. Образът му не избледнява въпреки изминалото време. Много е писано за него, но личността му продължава да ни изненадва и вълнува. Актьор в театъра и киното, певец, поет, автор и изпълнител на песни – самият той не може да определи с какво е по-известен. В едно свое интервю Висоцки казва: „Вие ме запитахте за какъв се смятам главно – поет, композитор, актьор? Ето че не мога направо да ви отговоря на този въпрос. Може би всичко това, взето заедно, ще се нарича в бъдеще с една дума и тогава ще ви я кажа. Засега такава дума няма.” Едно е сигурно – Владимир Висоцки е оставил трайна следа във всички области, в които е работил.
Като театрален актьор Висоцки играе в Московския драматичен театър „А. С. Пушкин”, Театъра на миниатюрите, Театър „Съвременник”, Московския театър за драма и комедия „Таганка”. Като актьор в трупата на последния (от 1964 г. до смъртта си през 1980 г.) Висоцки изиграва запомнящи се роли като Хамлет, Вторият Бог в пиесата „Добрият човек от Сечуан” по Бертолд Брехт, Драгунският капитан в “Герой на нашето време”, Галилей в “Животът на Галилей”, Свидригайлов в “Престъпление и наказание” и др. В импровизирана анкета, разпространявана в Театъра на „Таганка” Владимир Висоцки отговаря на въпросите така:
- Любими черти в характера на човека?
Пристрастност, себеотдаване.
- Отвратителни качества у човека?
Глупост, сивота, низост.
- Какво не ти достига?
Време.
- Какво искаш да постигнеш в живота?
Да ме помнят. Да ме пускат навсякъде.
- Искаш ли да бъдеш велик? Защо?
Искам и ще бъда. А защо? Ами как иначе!
- Какво би подарил на човека, когото обичаш, ако си всемогъщ?
Още един живот!
В ролята на ХамлетВисоцки за театъра:
„Днес актьорът трябва да бъде и личност, тоест трябва да има свой мироглед. Трябва да знае какво иска да каже с играта си. Зрителите трябва да бъдат наясно за кое и против кое е той.”
„Хамлет е любимата ми роля. Тя ми костваше много мъки, докато я създам, а и сега на всяко представление й отдавам всичко без остатък…Аз не изобразявам датския принц. Старая се да покажа съвременния човек. Да, може би и себе си. Но колко труден бе този път към себе си!”
Висоцки с Марина ВладиВ киното Висоцки се снима както в главни, така и във второстепенни роли. Първата е на студента Петя във филма „Връстници” от 1959 г. Следват: „Кариерата на Дима Горин”, „713-и иска кацане”, „Наказателен удар”, „На утрешната улица”, „Стряпуха”, „Аз съм родом от детството”, „Кратки срещи”, „Вертикал”, „Интервенция”, „Служили двама другари”, „Лошият добър човек”, „Как цар Петър женил своя арап” и др.. В някои от тях музиката е негова.
Висоцки за киното:
„Никога не съм импровизирал на снимачната площадка. Кинематографът е точно изкуство. Трябва да застанеш точно на мястото, точно да се обърнеш и точно да кажеш. Импровизирах по време на репетиции. Непременно и винаги. И като цяло срещах поддръжка. Провървя ми: работех с приятели, които ми имаха доверие.”
„Всяка идея, всеки драматически откъс, всеки филм изискват своите изразни средства. Може би пластически, може би словесни. Това, което е най-изразително, което по-добре ще стигне до зрителя, за да може идеята да проникне в него незабелязано, но по-активно, а не да му бъде натрапвана.”
Авторските песни на Висоцки са стотици. На въпрос колко са според него отговаря: „Честно казано не съм ги броил, но мисля, вече имат хиляда. От тях зная наизуст около триста. Помня в общи линии и останалите, разбира се, но ако започна да ги пея, сигурно ще сбъркам някъде. А някои съм забравил…, значи не са си заслужавали труда.” Написани са от първо лице и почитателите му често го питали кога е работил това, за което пее. Изпълнява ги с китара и така именно създава образа на Висоцки, който несъмнено си представяме при споменаване на името му. Изнася множество концерти, издава само 7 малки грамофонни плочи, съдържащи по няколко песни. Едва след смъртта му излизат повече плочи и дискове с негови записи. През януари 1980 г. е направен единствения запис на Висоцки за телевизията. Предаването не е излъчено и е наредено да бъде изтрито. Това обаче не е направено и е показано през 1988 г.

Висоцки за песните:
„Преди много години чух как Булат Окуджава пее своите стихове. И това ми направи поразяващо впечатление…Помислих си: колко по-силно е въздействието на стиховете му…Той сякаш ми отвори очите.”
„Простотата на авторските песни е мнима, защото при тях работата над словото е също така сериозна, както и при голямото поетично произведение. Песента изисква още повече труд, трябва много да се шлифова, за да влезе едновременно и в ушите, и в душите. Не последователно – първо да я чуеш, после да я възприемеш – а наведнъж.”
„Песните имат по-щастлива участ от хората. Те могат да съществуват много време. Ако са хубави, песните живеят дълго – за разлика от човека. Добрият човек обикновено се притеснява, тревожи се и умира по-рано от лошия. А с песента не е така – песента може дълго-дълго да живее.”
Още един живот беше необходим на Висоцки, за да реализира всичките си мечти и проекти!
В отдел „Изкуство” е подредена изложба от книги, музикални и видео записи, нотни и периодични издания, които разкриват многооаспектния талант на Владимир Висоцки.

Етикети:, ,

Публикувано на: 19 януари, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика