“Танцуването е майката на изкуствата. Музиката и поезията съществуват във времето, рисуването и архитектурата в пространството. А танца съществува едновременно във времето и пространството.”
Кърт Сакс
„В началото бе танцът“… и ритъмът, който го съпровожда – е казал прочутият балетист Серж Лифар. Танцът
е едно от първите изкуства, той може би е възникнал преди появата на езика. Смята се, че е съществувал още в ерата на неолита. Няма обаче данни какви точно са били неговите древни конкретни движения. Известно е, че по онова време са танцували главно жените. В египетската митология дори божеството, което покровителствало танца било от женски род – богинята Хатор, почитана и като закрилница на любовта, веселието и музиката, а по-късно отъждествявана с Изида.
Включените в състезателната програма спортни танци са десет на брой и се разделят на две основни групи – стандартни и латиноамерикански, във всяка от които има по пет танца. Стандартните танци включват – английски валс, виенски валс, фокстрот, куикстеп и танго.
Горещите и страстни ритми на латиноамериканската музика вдъхновяват много хора и правят латиноамериканските танци толкова популярни по цял свят. Така нареченият „интернационален стил“ на латиноамериканските танци включва пет танца: Самба, Ча-ча, Румба, Пасо Добле и Джайв, а Тангото е класически бален танц, но той е танц със страст, чиито корени са впити здраво в културата на Латинска Америка.
Самба
През 30-те години на XIX в. африканските роби се смесили с местните жители лунду и така се родил танц,
обединяващ заплетените фигури на чернокожите с роловете и наклоните на телата на бразилците. Постепенно се включили и карнавални стъпки, а танцьорите започнали да се държат един за друг като европейците, в затворена позиция. Тогава висшето общество на Рио признало танца за „последна мода“, като в този си вид той се наричал земба кека. След това се модифицирал в месемба. Също като пасо добле самбата е прогресивен танц и се изпълнява по цял свят – както на състезания, така и като забавление. Той винаги е централната атракция на карнавала в Рио, който се провежда всяка година 40 дни преди Великден.
Ча-ча-ча
Пъроначално той се наричал тройно мамбо. Името ча-ча възникнало и станало популярно поради асоциацията на това трисричие със звука, издаван от токчетата на жените по паркета. То се свързва и с трите движения на хълбоците в танца. Танцът е бърз и забавен. Корените му били свързани здраво с чернокожите от Западна Африка и към средата на 50-те год. на миналия век ча-ча-ча се танцувало навсякъде заедно с меренге и рокендрол.
Румба
Тя се ражда в Куба. В онези времена е била демонстрационен, отколкото социален 
танц. Както много други латиноамерикански танци румбата е смес от много танци, ритми и настроения от различни източници – отново силно повлиян от културата на чернокожите роби, доведени насила в Куба от Западна Африка и Испания. Техниката на изпънатите в колената крака, с която се изпълнява днес танцът, се появила през 60-те и е позната като международна техника. Румбата е най-бавният от латиноамериканските танци, но той е и най-трудният и ни помага да изострим чувството си за ритъм, да подобрим тайминга и контрола на мускулите. Така че, ако сте усъвършенствали румбата, останалите танци ще ви се сторят лесни.
Пасо добле
На испански „пасо добле“ означава „две стъпки“. Името не е толкова известно както на другите латиноамерикански танци, но танцът се изпълнява на много места. Той пресъздава действието на коридата. Кавалерът въплъщава тореадора (бикобореца), а дамата – неговия плащ. Пасо добле е по-скоро танц на формата отколкото серия от стъпки и тореадорът предизвиква и избягва бика, като насочва, размахва и върти плаща си във всички посоки. Когато гледате пасо добле, вие бихте го оприличили лесно на латиноамерикански танц, но без характерен ритъм или стъпки с ярко отличаващо се суингово движение.
Джайв Танцували са го чернокожите във всички югоизточни щати на САЩ и може би е бил заимстван от 
местното индианско население, макар някои да казват, че корените му били в Африка. Джайвът е най-новият от всички танци, стандартизирани като латиноамерикански. Енергичен и зареждащ той се превърнал в идеален начин за бягство и отдих от действителността, с което се пренасяш на друго място и в друго време. Това е нещото, което наистина го прави велик.
Танго Тангото е изключителен танц. То е романтично и драматично, малко екзотично, много просто и все пак даващо възможност за безумни изпълнения. Балното танго се 
ражда от аржентинското танго – танц, създаден в Буенос Айрес от карибски и кубински преселници, които имитирали танците на чернокожите от Африка. Аржентинското танго добило популярност и започнало да се танцува и в обществото на Бразилия. Тангото е популярен танц и е
навлязло в културата на много народи за разлика от повечето бални танци. Характерът и скелетът на балния танц са заимствани от аржентинското танго, като са въведени всички прекрасни латино трикове. Тангото заема особено място в света на балните танци поради страстта и енергията, които го правят толкова магнетично. За да можете да го танцувате, вие трябва да го чувствате. Днес той е в групата на стандартните танци.
А сега „Ще танцуваме ли“ с Дженифър Лопес и Ричард Гиър?…
[youtuber youtube=’http://www.youtube.com/watch?v=HNjVaaZXcBY’]
Ако сме подбудили любопитството или желанието ви за танц може да си вземете DVD-самоучител от отдел „Изкуство“ .
