Символите представят не самите обекти, а носят определена концепция за тях. Има разлика между “знак” и “символ”. Знакът съобщава на зрителя за наблюдавания обект. Символът дава информация за своя обект. Всеки символ е образ и всеки образ е символ. За съдържателен се смята символ, който е по-многозначен. Той е древен колкото човешкото съзнание, но неговото философско обмисляне е в сравнително по-късен етап. Всеки елемент има собствена символика и качества, свързани с посоките на света, сезоните и цветовете. Петте елемента се свързват с петте планети. В нашата проблематика се опираме на Носителите: Земя, Вода, Въздух, Дърво, Слънце и структурата на кристала.
Земята е строителен материал. В древността пък и сега в малките селища се строят къщи от 
глина с примеси. Земята е носител на енергия, защото е във връзка с Космоса. Водата дава живот. Въздухът е навсякъде, обединява Огъня и Водата. Дървото е символ на живота. Неговата архитектоника ни дава асоциации за структурата на човешкия организъм, дома, селището. Слънцето ни осигурява живот. Огънят е почитан като свещено човешко достояние във всички култури. Можем да направим паралел между структурата на кристала със структурата на дома – като обединяване на елементите в кръговрата на живота. Природата е феноменът, определящ и ориентиращ архитектурното творчество. За 
да се съкрализира пространството, за да се превърне хаосът в културна територия, е необходимо то ритуално да се отдели от останалия природен свят, за да се структурира по четирите посоки на света (т.е. според хоризонталния космически модел) и да се намери Центъра, който е винаги център на света. Центърът обединява вертикалната и хоризонталната структура на света. Силата на съкралността намалява по периферията. Тази степенуваност на святостта на пространството е особено подчертана в японската традиция. Храмът обикновено се разполага на най-сакралното място.
Тук ще посочим някои определения за СИМВОЛА:
Символът е единство.
Символът е единство на емблемите на творчество и познание.
Символът е единство на творческото съдържание от преживявания.
Символът е единство на творческото съдържание на познанието.
Символът е единство на форма и съдържание.
Символът се разкрива в емблематичните редове на Познанието и творчеството.
Смисълът на познанието и творчеството е в символа.
Приближавайки се към познанието на смисъла, натоварваме формата и съдържанието със символично битие.
Смисълът на нашето битие се разкрива в йерархията на символните дисциплини на познанието и творчеството.
Системата на символизма е емблематика на чистия смисъл.
Тази система е класификация на познанието и творчеството, като подчинена йерархия на символизацията.
Символът се разкрива в символизацията, където се заражда и опознава.
Философията на символните форми съответства на единството на символните функции.
Повече информация може да видите тук.
