Антонин Леополд Дворжак (1841 – 1904) е чешки композитор, представител на романтизма. Той е роден в Нелахозевес, село край Прага, което по това време е част от Австрийската империя. В произведенията си композиторът използва мотиви и елементи от народната музика на Моравия и Бохемия. Заедно с Бедржих Сметана той е основателят на чешката национална музикална школа. Едни от най-известните произведения на Дворжак са: Симфония № 9 „От Новия свят“ (написана в САЩ), операта „Русалка“, Концертът за виолончело, „Американският“ струнен квартет, „Реквием”, католическата църковна музика „Stabat Mater” , „Славянски танци” и др. Композиторът е признат за класик на чешката музика, тъй като той не само допринася за изграждането на националния музикален стил, но и издига авторитета и широката популярност на чешкото музикално изкуство.
От ранна детска възраст започва да свири на цигулка. През 1857 г. е приет в Органната школа в Прага. Още като студент прави сполучливи композиционни опити. Работи като църковен органист, а след завършването на школата става оркестрант във „Временен театър“, където диригент е Бедржих Сметана. През 1870 г. завършва първата си опера „Алфред“, а след една година — комичната „Цар и въглищар“, но и двете не му донасят успех. Едва с операта си „Твърдоглавци“, завършена през 1874 г., Дворжак си спечелва известност и признание. През 1877 композиторът написва операта „Хитрият селянин“ , която има сюжет, близък до „Продадена невеста“ на Сметана, а следващото му произведение е друга опера – „Якобинецът“ (1878).
Освен на опери той е автор на три симфонии, инструментални концерти, „Стабат матер“, песни, както и на първата серия Славянски танци. Прочува се и като диригент. Дворжак редовно гостува във Виенската филхармония , а също така концертира и в редица страни, извън пределите на тогавашната Австрийска империя. Занимава се и с педагогическа дейност. Той е професор, а по-късно става и ректор на Пражката консерватория. Въпреки многобройните си ангажименти Дворжак упорито и напрегнато твори. Зареждат се редица симфонии както и концерти за цигулка и пиано. Не го напуска и интересът му към музикално-сценичния жанр. През 1882 г. написва операта „Димитрий“. През 1892 г. Дворжак е поканен за директор на новооснованата консерватория в Ню Йорк. Там той завършва знаменитата си симфония „Из новия свят“ . В нея композиторът умело вплита мотиви и музикални елементи от индианската, афро-американската и чешката култура. След три годишно пребиваване в Америка Дворжак се завръща в родината си. След това написва много нови произведения, между които и най-хубавите си опери „Дяволът и Кача“ (1899), „Русалка“ (1900) и последната, „Армида“ през 1903 година. До края на живота си — 1 май 1904 г., Дворжак продължава да композира и обогатява творчеството си с редица увертюри, симфонични поеми, песни, инструментални пиеси, камерна музика и др. В творчеството на Дворжак късноромантичният стил намира израз в елегантността, гъвкавостта, изтънчеността и разнообразието на музикалните теми, както и в майсторството на оркестровия колорит.Творбите на чешкия композитор, отличили се с мелодичност, органическа връзка с народното творчество и неподправено своебразие продължават да звучат и до днес на световните концертни подиуми.
