“Аз си спомням често пеенето на жените от съседното село. Те бяха много и всяка вечер, когато се връщаха от работа, пееха в унисон. И днес още помня именно този напев и начина, по който пееха. Когато вкъщи, подражавайки им, пеех тази песен, възрастните хвалеха слуха ми. Спомням си, че тези похвали ми доставяха голямо удоволствие. И интересно нещо, този обикновен епизод, сам по себе си доста незначителен, има за мене особен смисъл, тъй като именно от този момент аз се почувствах музикант.” (Стравински, Игор. Хроника на моя живот)
Веднъж един френски граничар пита Стравински каква е професията му, на което композиторът отговаря: “Изобретател на музика”. Съвременниците му го наричат “Човек на хиляда и един стила”, “Музикален Прометей”, Композитор-хамелеон”, “Законодател на музикални моди”, “Изобретател на музикални блюда в световната кухня”. Около произведенията му (опери, балети, симфонии, вокално-хореографски спектакли, камерно-инструментални пиеси, песни, романси, хорови и клавирни произведения) често се разгарят страсти, възниква гореща полемика. От възторг до насмешка и от овации до освиркване се движи отношението на слушатели и критици към композициите на Стравински. Тази емоционална крива на възприемане има своето обяснение в изобилстващия от остри и неочаквани завои творчески път на композитора.
Игор Стравински е роден на 17 юни 1882 г. в Ораниенбаум, Русия. Детството му преминава в Санкт Петербург. Син на оперен певец, той от малък започва да свири на пиано и да композира. Родителите му не желаят той да се занимава с музика и го насочват към юридическия факултет. Младият Стравински с неохота посещава лекциите и след смъртта на баща си през 1902 г. поставя музиката на преден план и така и не полага финалните изпити. В периода 1905-1908 г. взема частни уроци при Николай Римски-Корсаков. По-късно композиторът напуска родината си и последователно живее във Франция, Швейцария и САЩ. Някои го обвиняват, че е забравил корените си, но Стравински при посещение в Москва през 1962 г. казва: “Винаги съм писал руска музика. Цял живот съм говорил и мислил на руски.”
Важна част от творчеството на Игор Стравински заемат неговите балети. Те са 9 на брой.
1910 – “Жар-птица”; 1911 – “Петрушка”; 1913 – “Пролетно тайнство”; 1920 – “Пулчинела”; 1928 – “Аполон Мусагет”; 1928 – “Целувката на феята”; 1936 – “Игра на карти”; 1947 – “Орфей”; 1957 – “Агон”.
Началото е поставено с балета „Жар-птица”. Историята около неговото създаване е интересна и започва през 1908 г., когато Игор Стравински изпълнява първия си самостоятелен концерт. Там присъства Сергей Дягилев, с когото на следващата година композиторът се запознава лично. По това време Дягилев е директор на балетна трупа “Руски балет” и подготвя афиша на втория “Руски сезон” в Париж, проява, която представя руското изкуство в чужбина. Именно той предлага на Стравински да напише балет по руски национални мотиви и това поставя началото на балетното творчество на композитора. Мисълта за руски приказен балет отдавна преследва Дягилев. За целта той създава творчески екип, включващ композитора Анатолий Лядов, балетмайстора Михаил Фокин и художника Александър Головин. Работата по написване на балета, обаче не върви и Дягилев вижда причина в липсата на сили у прехвърлилия 50 г. Лядов. Силно впечатлен от 
концертите на Стравински, той го привлича и го приканва да изостави всичко, върху което работи и да се заеме с написването на “Жар-птица”. Дягилев иска да изненада публиката с произведение в руски дух, а не да покаже постановка от репертоара на Мариинския театър. През 1910 г. партитурата е готова. Музиката на балета Стравински изгражда върху три известни руски мелодии, рязко разграничаващи се помежду си. Той използва само техните теми и ги развива. Шумната премиера (25 юни 1910 г.) на балета е представена в театъра на Елисейските полета в Париж. Зрителите са впечатлени от разкошната музика и пищната импозантност на постановката. 
Ролята на приказната птица е поверена на Тамара Карсавина, Иван Царевич се изпълнява от Михаил Фокин, а Ненагледно красивата царевна е Вера Фокина. Отзивите в пресата са повече от добри. Един от критиците казва: “Жар-птица” на Стравински е начало на нова епоха в балетния театър”. Едва 28-годишен, композиторът за първи път вкусва сладостта на успеха. Запознава се с парижкия елит, превръща се в главен герой на приеми и интервюта. Тогава той още не предполага, че дебюта му във Франция ще се окаже решаващ за неговия живот. Когато се връща в родината си, казва, че за първи път руската столица му изглежда като провинциален град.
В България балета има премиера на 10 юни 1935 г. в Софийската народна опера. Хореография – Лидия Вълкова, диригент – Асен Найденов, сценограф – Иван Пенков, Жар-птица – Надя Винарова, Иван Царевич – Стефан Иванов, Ненагледно красивата царевна – Елена Воронова. През 1964 г. отново на Софийска сцена е поставен балета с хореография на Нина Кираджиева. 1979 г. – Старозагорска опера, хореограф – Маргарита Арнаудова. 1980 г. – балет “Арабеск” – отново с хореография на Маргарита Арнаудова. През 1980 г. тя получава Златна лира на Съюза на музикалните дейци в България за хореографията на няколко балета, между които и “Жар-птица”. През 2016 г. Софийската опера избира да открие сезона си с постановките „Жар-птица” и „Петрушка” по оригиналните хореографии на Михаил Фокин.
Музикалната критика определя Игор Стравински като един от най-видните представители на световната музикална култура на XX век.
