Бронзовата статуя на Роки пред Филаделфийския художествен музей не е по вкуса на Джеси Хемънс. Затова през април артистката го вандализира: загръща го в розова дрешка. Въоръжена със столче и куки, Джеси изплита върху филмовия боксьор жилетка с качулка във въпросния ярък цвят и бродира отпред думите Go see the art (Вървете да видите изкуството). Целта: да подтикне туристите да влязат в музея, защото повечето го отминават, задоволявайки се да се снимат със статуята. Този артистичен вандализъм 
тя нарича yarn bombing (би могло да се преведе като “плетени тагове”), адаптирайки израза yarn bombing, и дори streecot. “Стрийтартът и графитите са определено мъжка вселена – припомня Джеси Хемънс. – Стрийкотът е по-женствен”. Yarn Bombing си е чисто женско занаятчийство (ръкоделие с прежда) и материален жест на загръщане на нещо студено с меко покривало в бетонно-стоманените джунгли на градските ни пейзажи. Улични фенери, пощенски кутии, велосипеди, автомобили и дори внушителни обекти като автобуси и мостове осъмват в меки завивки през последните години. Плетаческите акции се извършват предимно нощем.
Феноменът е световен и активистките с куки афишират меките си и пъстроцветни творения 
предимно в Европа, Азия. В Париж опитна плетачка запълва пукнатините в тротоарите с плетива в красиви цветове. В Денвър обличат с плетива на една кука стволовете на дървета, общински пейки и телефонни кабини. Сиатъл си има колектив YarnCore, а Стокхолм – плетачески батальон, наречен Masquarade. В Лондон активистките от Knit the City (Оплети града) преобразяват фонтани и решетки. А в Мелбърн, Австралия, под името Бали неизвестна дама се грижи да затопля паркинги за велосипедни и автобусни спирки. Крехките покрития имат издръжливост няколко седмици. За да увековечат мимолетните си творби артистките правят снимки и филми, които разпространяват в блогосферата, социалните мрежи, интернет и сайтовете. Канадска плетачка отправя призив чрез Фейсбук за отбелязване на международния ден на Стрийкота, на който рисуващите с прежда от цял свят да се обединят, за да внесат цвят и красота в градския пейзаж. Движението се разгръща през 2009 г. благодарение на манифест и книгата “Изкуството на графитите на една и две куки” на две канадки от Ванкувър, Манди Мур и Лийн Прейн. Едновременно с това се издава и албум с красиви цветни фотографии на въпросните графити и упътване за начинаещи с практически съвети. Лийн Прейн казва, че след излизането на книгата получава всяка седмица десетки мейлове от последователки от цял свят, от Русия, Мароко, Иран. Особено натоварен месец бил април след призива за обябяване на 11 юни за международен ден плетените графити. Три киноекипа се свързали с нея, за да направят документални филми за новия вид стрийтарт.
Много хора се обърнали и към Магда Сайег, която се смята за родоначалничка на новата практика. В нейните спомени всичко започнало през 2005 г. в един особено спокоен ден, когато скучаела в своето магазинче. Решила да изплете калъфче в розово и синьо за дръжката на вратата на магазина. Минувачите харесали идеята. “Хора излизаха от колите си да гледат”. После Магда изплела чорапче за знака “стоп” на нейната улица. И малко по малко плетивата й залели Хюстън. За няколко години облякла десетки улични фенери и пътни знаци и събрала екип от плетачки в Knitta Please. Скоро започнала да получава поръчки за по-значителни проекти. През март Художественият музей “Блантън” в Остин, Тексас й поръчва да облече в плетиво 99 дървета пред неговата сграда. Новата практика се посреща на нож от някои артисти, които работят с плетиво. Агата Олексяк, или Олек, както предпочита да я наричат, украсява човешки същества, велосипеди и басейни с пъстроцветни творения на една кука, а за Коледа оплита Charging Bull (бика, символизиращ жизнеността на Борсата) близо до Уолстрийт с наметка, грееща в розово и виолетово. Работите й се показват в музеи и галерии по 
цял свят. Днес Yarm Bombing изживяват своя час на слава в лоното на поп културата. Магда е толкова затрупана с работа, че през 2009 г. затваря магазина си, премества се в Остин, наема 5 помощнички и вече не изработва с куки своите плетива, а ги тъче, за да насмогне на поръчките. За своята рекламна кампания по Коледа Тойота и поръчва да изплете пуловер за модела Prius. Производителите на Smart я изпращат в Рим да увие един автомобил в ретро наметала, подобна поръчка й е възложена и за Mini Cooper. “Първите години напълно се идентифицирах с графитистите, които живеят в сянка”. Днес същите, от които се страхувах, че ще ми навлекат неприятности, се обръщат към мен с поръчки”, казва Магда.
