Войните от 1912 до 1918 г. прекъсват развитието на фотографията в страната ни, особено на любителската. След края на Първата световна война фотолюбителите правят първи опити за организирана дейност. Пример за това е създадената през 1919 г. фотосекция по инициатива на Крум Новаков към юношеското туристическо дружество „Витоша”. Тя организира излети на младежи, притежаващи фотоапарати, но не си поставя по-големи творчески задачи, защото няма личност с по-широки теоретически и практически познания.
В края на Първата световна война между авиаторите-навигатори в летище „Божурище” възниква идеята за образуване на фотоклуб. На 30 юни 1920 г. група фотографи се срещат в София, за да обединят таланта си и да създадат първия Български фотоклуб (БФК). Част от членовете-учредители са Георги Бакалов, Стефан Папуров, А. Дорен, Дражко Дацов, д-р Георги Груев, Матей Гърданов, Буко Елиезер, Л. Лулчев, Георги Георгиев, Изидор Розенблат и др. Съставен и приет е уставът на клуба, в който се казва: „Член на БФК може да бъде всеки български гражданин без разлика на пол, възраст и националност, който възприема устава и проявява траен интерес към фотокултурата.” Целите на клуба са: да се подпомага любителската и професионална фотография в страната, да се следят и обсъждат актуалните световни фотографски тенденции, да се взема участие в международните фотографски конкурси и салони. Избран е и първият управителен съвет: Георги Ст. Георгиев – председател, д-р Георги Груев – подпредседател, Дражко Дацов – секретар и Изидор Розенблат – касиер.
Георги Ст. Георгиев (1881-1956) е ключова фигура в българското фотографско изкуство. Баща му Стоян Георгиев Екимов е инициатор и създател на първото любителско фотографско дружество (1897 г.) и автор на първото ръководство по фотография на български език. Георги Ст. Георгиев има интереси в областта на авиацията, киното (сценарист, оператор и режисьор на първия любителски игрален филм „Дъщерята на Родопа”), но най-голямата му страст си остава фотографията. Той е един от първите фотографи, заснели кадри по време на Балканската война при обсадата на Одрин, като летец-наблюдател по време на Първата световна война прави въздушни снимки на Солун в тила на френската армия. Поставя началото на актовата фотография в България. Издава три монографии „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”( 1903-1904 г.). През 1924 г. се включва в международна изложба конкурс на старото френско списание „Photo et cinema” и получава първите си отличия – сребърен медал и почетен диплом. След това многократно е награждаван при участие в изложби в Париж, Милано, Берлин и Виена. По негова инициатива започва да излиза сп. „Кино и фото”, а през 1950 г. се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография. Георги Ст. Георгиев организира и първата национална изложба по художествена фотография през 1953 г.
Характерни за първоначалната дейност на учредения фотоклуб са редовните седмични сбирки във вторник, на които се изнасят доклади, разискват се въпроси, свързани предимно с художествената фотография. През периода 1921 – 1925 г. през почивните и празнични дни клубните членове устройвали излети до местността Краварника (Бояна) с учебна и снимачна цел. А през лятото организирали почивки със семействата си в курорта „Св. св. Константин и Елена”, където снимали морски пейзажи.
През 1922 г. по искане на Физико-математическия факултет на Софийския университет БФК организира шестмесечен курс по фотография, посещаван от 150 души. Част от завършилите курса стават фотожурналисти и професионални фотографи.
Още от създаването си БФК има връзки с Хайнрих Кюн и организацията „Vienna Camera Club”, а през 1927 г. клубът установява контакт с Френското дружество на фотографите в Париж. Председателят на БФК води редовна кореспонденция с неговия главен секретар д-р Ернест Кузен. По негова покана Георги Ст. Георгиев изнася доклад „Един опростен начин за обработка на бромомаслените отпечатъци” на 20 декември 1928 г. в Париж пред Френското фотографско дружество. Така българската фотографска общност има възможност да сподели и обмени опит с международни организации.
В началото на 30-те години на ХХ век група клубни членове, между които са Никола Божинов, д-р Георги Кънчев, Васил Савов, Пано Попандов, Георги Хрусанов, проф. В. Бешевлиев и Георги Георгиев, започват задълбочено да се занимават със студийна и актова фотография. Наемат модели и снимат в ателието на Бончо Карастоянов.
На 16 юни 1938 г. Българският фотоклуб открива първата си художествена изложба в Студентския дом (според Зафер Галибов – 1939 г.). Представени са 20 автори със 158 снимки. Сред участниците са Асен Балкански, Михаил Люцканов, Георги Георгиев, Бончо Карастоянов и др. Изложбата е посрещната с интерес и има голям успех.
През 1938 г. в България навлиза цветната фотография. Новите цветни фотоматериали „Агфа колор” са въведени у нас от Никола Божинов. Още с появата на първите цветни филми в страната ни членовете на клуба започват да експериментират и наблюдават техническите възможности на цветното фотографско изображение. Това провокира и нови творчески търсения. Водят се дискусии за достойнствата на цветна фотография и дали тя привлича зрителя главно с „външната привлекателност на образа”.
От 1939 г. ежеседмичните клубни срещи се провеждат в студиото на Емил Рашев. По това време клубът изнася публични лекции, придружени с прожектиране на цветни диапозитиви в салоните на „Учителска каса”, „Славянска беседа”, „Алианса”.
Засилват се контактите със Загребския фотоклуб. Така в началото на 1941 г. започва да излиза списанието „Съвременна фотография” на български и сърбохърватски език като орган на Българския фотоклуб и фотоклубовете в Марибор, Загреб и Дарувар.
През декември 1942 г. БФК се включва в ІХ Международна изложба за художествена фотография (Загреб) с 50 творби и се класира на второ място.
„Две са основните насоки, които следват повечето от членовете на „Български фотоклуб” при подбора на сюжети и изразни средства – символизмът и идеята за „родното”. Тези теми, както и пикторалистичната естетика, ще продължават да бъдат главната линия в развитието на българската фотография още няколко десетилетия – до края на 40-те години на ХХ в., когато социалистическият реализъм се налага като официален и единствено възможен изобразителен метод.” (Катерина Гаджева)
