Витраж — (от френското vitrum — стъкло) — е вид декоративно изкуство, при което изобразителна или орнаментална композиция от разноцветно стъкло се разполага така, че да се вижда при проникваща светлина. От древни времена по този начин са се украсявали храмовете. Витражите са били широка разпространени в готическите църкви от XIII – XV в.Те са направени от сравнително малки и различни по форма цветни стъкла, сглобени и закрепени с оловни рамки. Готическата архитектура осигурява в големите сгради обширни пространства, които да бъдат заети от стъкло. Стъклописите улавят слънчевата светлина и озаряват пространството на църквата с цветни лъчи, което създава мистично усещане. Едни от най-известните средновековни витражи са във френските катедрали: в Руан, Шартр, Реймс, Бурж, Клермон-Феран, Страсбург и в капелата „Сент-Шапел“ в Париж.
В Англия могат да се видят витражи в катедралите в Йорк, Глостър, Кентърбъри и Линкълн. През Ренесанса витражът се превръща в живопис върху стъкло. Във времето на Северното Възраждане през XVI век по прозорците на рицарските замъци се появяват и витражи с гербове на собствениците. В епохата на Ренесанса витражите възпроизвеждат и композиции от популярни гравюри на А. Дюрер, М. Раймонди и други художници. С течение на времето художниците започват да използват по-реалистични фигури и сцени, а цветовете и композициите стават по-изтънчени. През XIX век витражното изкуство продължава своето развитие, допълвайки методите на средновековното изкуство. Художници и занаятчии в Англия, Германия и други европейски страни създават нови витражи, използвайки както традиционни, така и нови техники за оцветяване и монтаж. Интересът към това изкуство продължава и до днес. В съвремеността витражната техтика намира приложение в интериорния дизайн, в екстериора на обществени сгради и частни домове. Съчетанието на стъклото, цвета и постоянно променящата се светлина придават динамичност на този вид декоративно изкуство.
