Отдел “Изкуство” на РБ “Пенчо Славейков” притежава периодични издания в областта на всички видове изкуства. В тази статия ще ви запознаем с най-старото периодично издание за изкуство в България, което почти 120 години е на разположение на читателите на библиотеката – ценители на изкуството. Това е списание “Изкуство” (оригинално изписване “Искуство”), издавано в периода 1895-1899 година. Негов издател е “Дружество за поддържане на изкуството в България”, а редактори – големите български художници Антон Митов и Иван Мърквичка.
Дружеството е основано на 24 юни 1893 година като първото сдружение на художници в България. Неговото създаване е предшествано от важни за формирането на новото българско изкуство художествени прояви: 1885 г. – първа самостоятелна изложба на художник в България – Иван Димитров; 1886 г. – изложба на Иван Мърквичка в Пловдив; 1887 г. – изложба на Иван Ангелов в София; 1887 и 1889 г. – съвместни изложби на Антон Митов и Иван Мърквичка в Пловдив.
Събитията до 1893 г. са подкрепени и от не много на брой, но остри публикации в пресата за бъдещето на изкуството в България. В културните кръгове на обществото необходимостта от неговото осъвременяване и европеизация не подлежи на съмнение, а постигането на целите се търси в различни форми – от персонални творчески изяви до създаване на институции като висше училище и музеи, които на държавно ниво да утвърждават новите европейски практики. Поради това в “Дружество за поддържане на изкуството в България” участват не само художници, но и архитекти, учени и политици. През 1895 г. министърът на просвещението Константин Величков възлага на Дружеството да подготви законопроект за създаване на “Държавно рисувателно училище”. То е открито през 1896 г. и първи негов ректор е Иван Мърквичка, а преподаватели Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Михайлов и др. Според закона за Държавното рисувателно училище неговата цел е:
“Да приготовлява:
а) художници по пластичните изящни изкуства;
б) учители и учителки по рисуване, чертане и краснопис в гимназиите, специалните и класните училища;
в) рисувачи в разните клонове на художествената индустрия (иконопиство, резба, декоративно изкуство, керамика, златарство, тъкачество и др.”
През 1895 г. Дружеството се сдобива и с печатен орган. Именно това е списание “Изкуство” (Искуство) – първото у нас издание за изкуство. То си поставя като главни задачи да направлява художниците за запазване чистотата на техния стил, който да съответства на стила на епохата, да се стреми неотстъпно да създава вкус и да поражда критика у публиката и да репродуцира по възможност най-голям брой български художествени произведения. Изданието излиза в много луксозен за времето си вид, на хубава хартия и с прекрасни илюстрации, чиито клишета са правени в чужбина. Отпечатва се в Книгопечатница и литография на Янко С. Ковачев и Ив. Г. Говедаров и с-ие. Освен репродукции на картини в списанието намират място разкази, части от все още неиздадени книги, очерци. Първият брой започва с позив към богинята на вечната красота, написан с възторжено наивен тон, който е иронизиран от критика д-р Кръстев в “Мисъл”, а списание “Българска сбирка” в рецензия за новото издание направо го обвинява в безбожие. Въпреки този наивно-идеалистичен позив, списанието следва неуклонно реалистична линия през цялото време на излизането си. Голяма част от поместените материали са на Антон Митов, подписани с псевдоним Тонино. Интерес представляват два фейлетона “Писма върху България”, изпълнени с твърде тъжни с комизма си епизоди от недоразуменията, породени при съприкосновението на тогавашния полукултурен наш интелигент със съвсем чуждата област на изобразителното изкуство. Главната цел, която списанието си поставя е да запознае българската публика със западното и особено с руското изкуство, за което дори си има специален кореспондент – Анский.
Всеки брой започва с обръщение на издателя към читателите. Открояват се няколко рубрики:
Представяне на автори – художници и писатели;
Нашите илюстрации, където се правят анотации на публикуваните репродукции;
Из историята на музиката, където се разказва за важни моменти от развитието на това изкуство и дори се отпечатват нотни текстове;
Смес, където се представят на кратко новини от света на изкуството по света.
Първото голямо събитие, отразено в списанието (май 1896 г.) е подборът на творбите за подготвения албум – подарък на руския император Николай II по случай неговата коронация. Подробно са описани авторите и техните творби. По подобен начин са представени и последвалите изложби, организирани от “Дружеството за поддържане на изкуството в България”.
Ето и няколко заглавия от страниците на списание “Изкуство”:
Изложение на мотивите по законопроекта за откриване Държавно рисувателно училище в София
Николай Николаевич Ге и нашите претенции за изкуството
Подаръци на Ивана Вазов за юбилея
Пътни впечатления от Швейцария
Някои размишления върху Живопиството и Музиката
Коронационният български подарък на Господаря Императора
Скулптура, живопис и музика из арабеските на Н. В. Гоголя
Руския музей на Императора Александра III в Петербург
Отчет за приходите и разходите на Дружеството за поддържане изкуствата в България
Канова и Морген и тяхната първа юношеска любов с подзаглавие: Действително произшествие.
През 1899 г. списание “Изкуство” издава последния си брой. То е на книжния пазар в България едва четири години, но и до днес представлява интерес, както с публикациите си, така и с чаровния си стил, доставящ истинска наслада при четенето му.
