Но без знанието за обема, пропорциите, цветовете, четките и сръчните ръце всяко живо чувство ще бъде парализирано.“
Огюст Роден (пълно име Франсоа Огюст Рене Роден) е роден в Париж на 12 ноември 1840 г. Считан е за родоначалник на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура. Тъй като не успява да се класира на приемния изпит в Академията за изящни изкуства, Роден се записва в тъй наречената Малка школа за декоративни изкуства, което по-късно определя като щастливо обстоятелство, избавило го от академизма. По-късно работи в работилницата на Албер Кари-Бельоз, където се произвеждат елементи за архитектурна украса., а след това заминава за Белгия, където се издържа от правенето на части за монументална скулптура. Там продължава да се самообразова като художник, изучавайки средновековни автори и най-вече Рубенс. При пътуванията си до Рим и Флоренция пък се запознава с творчеството на Микеланджело. Роден отхвърля всичко конвенционално – и като краен резултат, и като начин на работа. Скулптурите му създават впечатление за непрекъснато движение, за лутащи се хора, тела, които всеки момент ще оживеят. През 1864 г. представяйки скулптурата „Мъжът със счупения нос”, творецът нарушава приетия от френската публика идеал за красота и затова е отхвърлен от журитата на парижките салони. През 1877 г. Роден прави „Човекът от бронзовата епоха” , която е първата гипсова фигура на мъж, който е чисто гол. Тази творба е
изложена в салон, но публиката е скандализирана от голотата. Артистът дори е обвинен, че се подиграва на публиката си, която е свикнала със строгостта на академичното изкуство. Ето защо Парижките салони са все още доста скептични към творчеството на Роден, но кметството на Кале му възлага да направи паметник на гражданина, който се жертва за града си по време на Стогодишната война. Роден посещава няколко пъти Кале, за да подготви проекта си, като впоследствие решава да извае не една фигура , а цяла фигурална композиция от няколко човека. Вместо да изтъкне героичното, както очакват поръчителите, творецът показва страданието на жертвите. Обвиняват Роден, че е направил недостатъчно представителен паметник. Във вида, в който си я представя скулптора, композицията се появява през 1945 г., много след неговата смърт. През 1880 г. артистът получава поръчка за бронзов портал за Музея на приложните изкуства в Париж. Творбата е със заглавието „Вратите към ада” и отнема на Роден около 37 години. Композицията обхваща повече от 200 фигури. Избраният сюжет е вдъхновен от ада, описан от Данте в „Божествена комедия”. Планът се променя многократно и в цялост е излят едва през 1926 г., след смъртта на автора. Друга известна творба е изваяната от Роден статуя на Балзак, която предизвиква огромна полемика. Едрата фигура, загърната в халат, критиците сравняват с ,,чувал с въглища”. Но въпреки това Роден е
съумял да представи привидното противоречие между уязвимото и почти безформено тяло и могъществото на творческия труд и гений на Балзак. От 1880 до 1882 г. скулпторът работи върху една от най-известните си произведения –„Мислителят”. Първоначалният замисъл е бил статуята да е част от композицията „Вратите към ада”, но с течение на работата си Роден променя решението си и прави отделна фигура. За модел на скулптора служи французинът на име Жан Бо – мускулест боксьор, чест посетител на кварталите с червени фенери и със съмнителна слава. Повърхността на скулптурата не е гладка – това е характерно за работите на художника, така той създава чувството за извънредната тежест на материята. Отначало името на творбата е била „Поетът”. След като „Мислителят” става изключително популярен, Огюст Роден излива от бронз 10 негови копия. След смъртта на художника през 1917 г. правата върху отливката са предадени на френския народ и са отлети още 10 нейни копия. Творбата се е превърнала в символ за изобразяване на философията, мисленето, мъдростта.
Днес „Мислителят” е изложен в музея на Роден в Париж. Докато артистът работи по „Вратите към ада”, в ателието му влиза като модел 19-годишната Камий Клодел. Тя не иска само да е модел, желае да изучава скулптура и става ученичка на Роден. Връзката им преминава в интимна. Сред всички жени станали музи на художника именно Камий Клодел е най-важната, тъй като тяхната връзка е съчетание на бурна любов и творческо взаимодействие. За Световното изложение в Чикаго през 1889 г. Роден прави скулптура, представяща прегърната двойка. Композицията става известна с името „Целувката”. Между изобразените голи тела на мъж и жена се усеща явно привличане, а наблюдателите са убедени, че те действително се целуват. „Когато гледам две прегърнати тела, аз се интересувам не от мъжа и жената сами по себе си, а от новата, трета субстанция, която се заражда от взаимоотношенията между двамата, и която не може да възникне без техния контакт.” – казва самият Роден. Композицията била преценена като неприемлива за излагане на показ заедно с другите експонати и била преместена в отделна малка стая, където не всеки можел да влиза. В творчеството си Роден се фокусира върху експериментирането. Есперименталният характер се открива при различните техники и разнообразните материали. За него не е толкова важно да изпълни дадена поръчка, например паметника на Балзак, а да използва повода, за да търси отговор на фундаменталните въпроси за генезиса на формите. В някаква степен темите са по-маловажни, отколкото централният въпрос, който вълнува артиста – да открие най-подходящия език за постигане на по-мощно внушение.
