„Музиката е тоналното отражение на красотата” – Дюк Елингтън
Дюк Елингтън – музикант, композитор и пианист, роден във Вашингтон през 1899 г. под името Едуард Кенеди Елингтън, не е просто звезда на джаз музиката. Невъзможно е да се разкаже историята на джаза, без да се спомене неговото име. Той иска изкуството му да насърчава самосъзнанието на цветнокожите, а музиката му става част от световното културно наследство. Младият Дюк (прозвище “Duke” останало от детските години заради любовта му към хубавите дрехи) започва да изучава музика още в ранна детска възраст. На 18 години завършва Училището за приложни изкуства. По образование Дюк не е пианист, а художник и това се отразява на музикалното му виждане. В началото Елингтън свири на различни увеселения, създава първата си група, но бързо разбира, че условия за джаз във Вашингтон няма и през 1922 г. се отправя към Ню Йорк.
По това време в Харлем процъфтява най-ярката клавирна школа на ранния джаз, а развитието на музикалния талант в такава среда е само въпрос на време. Ангажиментите следват един след друг, за да се стигне до знаменателната 1927 г., когато появата на оркестъра на Дюк Елингтън в сега легендарния „Котън клъб” предизвиква истинска сензация. Този оркестър е наистина уникално явление в историята на джаза. Той продължава своето развитие почти 50 години без прекъсване и това несъмнено се дължи на несравнимото обаяние и авторитета на Дюк. Музикантите свирят в най-престижните клубове, а по-късно обикалят страната дори по време на упадъка на биг бендовете след Втората световна война. През 60-те години на ХХ век оркестърът на Елингтън предприема и международни турнета. Оркестърът му пътува и до СССР, изнася множество концерти в Европа и Близкия изток. Трудно е да се определи кое има по-голяма стойност – песните или кратките оркестрови пиеси, многочастните сюити или духовите концерти на талантливия музикант.
Едно е сигурно – „Mood indigo”, „Sophisticated Lady”, „Solitude”, „Satin doll”, „In a sentimental mood”, както и много други ще останат в класиката на джаза. Първото значително произведение в творчество на Дюк Елингтън е сюитата „Black, brown and beige”, чиято идея е посветена на развитието на негърския дух – от робството до свободата. Почти едночасовата сюита е изпълнена през януари 1943 г. в Карнеги хол. Музикалната общественост признава таланта на големия негърски композитор. За неговото творчество се изказват ласкаво видни музиканти като Артуро Тосканини, Аарон Копланд, Арнолд Шьонберг. Така стремежът на Дюк Елингтън да издигне джаза като форма на негърската култура до равнището на съвременното изкуство се превръща в реалност.
С това можем да си обясним и факта, че Елингтън е единственият голям музикант от ранния джаз, който е уважаван от новаторите на би бопа, фриий-джаза и дори от младото поколение музиканти днес. За джазмени като Майлс Дийвис, Джон Колтрейн и Унтън Марсалис, Дюк е пример за подражание. Дюк Елингтън е носител на 11 награди “Грами”. Бил е и кавалер на Ордена на почетния легион. Посмъртно музикантът получава наградата “Пулицър”. Елингтън не се страхува от експерименти. Свири със симфонични оркестри, прави записи с джаз певци, също така акомпанира на Франк Синатра, организира джемсешъни с Луис Армстронг. Дюк Елингтън заслужено се нарежда сред най-известните композитори на XX век. Под перото на джазмена излизат повече от 1500 произведения. Благодарение на неговите усилия джазът от развлекателен жанр се превръща в световно призната форма на изкуство, способна да изрази всякакви емоции и духовни прозрения.
