„Наричаха ме поет и може би бях такъв за известно време. Титлата „певец” също ми бе присъдена, въпреки че едва задържам правилния тон”
Трудно е да се оцени реално влиянието на Ленард Коен върху творчеството и светогледа на много музиканти и автори на песни от различни поколения. Именно той през 1984 г. написва емблематичната песен Hallelujah (Алелуя), която е изпълнявана и продължава да се изпълнява от музиканти от цял свят. Тя е пята по различно време от Боб Дилън, Боно от U2, Бон Джоуви, Linkin Park, Ванеса Паради и много други. Емоционално наситените песни със сложни текстове на философски теми, пропити от необикновената личност на техния композитор, са намерили отклик в сърцата на милиони хора. Ленард Коен е роден на 21 септември 1934 г. в Монреал , Канада, в еврейско семейство. Докато учи в университета Макгил, Коен е повлиян от поети като Уилям Бътлър Йейтс, Уолт Уитман и Хенри Милър и през 1956 г. публикува първата си стихосбирка, озаглавена „Да сравним митологии“. Заради слабия обществен отзвук на стиховете му Коен решава да опита силите си в прозата. В началото на шейсетте години той води отшелнически живот на гръцкия остров Идра, където публикува романите „Красиви неудачници“ и „Любимата игра“. Вторият е автобиографичен роман за образованието на млад мъж, който осмисля своята идентичност чрез писане на книги. През 1967 г. Коен е в САЩ, където се запознава с Анди Уорхол и успешно се вписва в местната бохемска тълпа. Тук започва истинската му кариера на фолк музикант и той написва една от първите си и най-известни песни – „Suzanne“.
През същата година бардът, който привлича вниманието на известния американски продуцент Джон Хамънд, записва първия си албум, който е наречен „The Songs of Leonard Cohen“ (Песните на Ленард Коен). Изданието не носи някакви особени приходи, но във фолк средите Коен става много популярен и успява да запише следващите четири албума: „Room Songs“, „Songs of Love and Hate“, „Living Songs“, „New Skin for Old Ceremony“. Следват турнета в САЩ, Канада и Европа, както и сътрудничества с много популярни по онова време изпълнители. Стилът на Ленард се променя радикално с излизането на албума „I Am Your Man“ през 1988 г. На преден план излизат синтезаторите, вокалите стават много по-ниски, а текстовете са заменени от сарказъм, горчивина и критика на заобикалящата действителност. Албумът се превръща в най-успешния в музикалната кариера на Ленард, а песните „First We Take Manhattan“ и „Everybody Knows It“ стават най-популярните му композиции. Следващият албум на Ленард Коен, издаден в началото на 90-те години, се нарича The Future.
Три песни от този албум са включени в саундтрака на скандалния филм на Оливър Стоун „Natural Born Killers“ (Убийци по рождение), който донася на музиканта още по-голяма слава, този път в САЩ. Интересен е факта, че песента „Democracy“ от същия албум е използвана в предизборната кампания на Демократическата партия на САЩ и е звучала при встъпването в длъжност на Бил Клинтън. От време на време Ленард Коен се нуждае от периоди на уединение и за това прекарва пет години в уединение в дзен-будисткия център до Лос Анджелис. Там той приема име, което означава „Тишина“, и става дзен будистки монах. През 2004 г. канадският бард издава лек и хумористичен албум, наречен „Dear Heather” (Скъпа Хедър). Ленард обяснява този контраст с факта, че дзен будизмът е облекчил депресията, която го е измъчвала в продължение на много години. През 2008 г. той тръгва на мащабно турне – първото от 15 години насам. Върхът на тази успешна концертна обиколка е изпълнението на Hallelujah на фестивала в Гластенбъри по време на грандиозен залез. Ленард Коен умира на 7 ноември 2016 г. В Лос Анджелис. През 2018 г. посмъртно е издаден и сборникът „Flame”. Тази книга е уникална с това, че съдържа не само стихотворения от последните години, но и избрани бележки от тетрадките на Ленард, които той води от ранната си младост до последния ден от живота си.
