Акварел (фр.аquarellе; от лат. aqua – вода) – „водни бои”, предназначени за акварелна живопис. Отличително свойство на акварелните бои е това, че те са направени от много ситно смлян пигмент с висок процент лепливи свързващи вещества (растително лепило с примеси на мед, захар, глицерин). Акварелите биват твърди – на таблетки, полутечни – в туби с малко глицерин. Акварел се нарича също така живописната техника, използваща акварелни бои. Акварелът се изпълнява обикновено върху хартия с кръгла четка, като боите са разтварят във вода.
Акварелът не покрива, а позволява на светлината да преминава през пластовете цвят, което придава на творбите характерен блясък и дълбочина. Най-важното свойство на акварелната живопис е прозрачният, лек и извънредно тънък багрен слой. Възможностите, които дава тази техника, са доста големи, но използването и е свързано със значителни трудности. За разлика от другите техники при акварела няма място за грешки – всяко движение на четката и всяка капка вода са необратими. Това прави процеса на рисуването с акварел труден, предизвикателен и вълнуващ. Съществуват няколко основни акварелни техники – мокро в мокро: създава меко преливане и абстрактни ефекти; мокро върху сухо: позволява по-прецизни детайли и контролирани линии; наслояване: наслагването на тонове изгражда форма, обем и атмосфера. В древността египтяни и китайци рисуват миниатюри с непрозрачен акварел. Китайският туш е черен акварел, приготвен от сажди на иглолистни дървета. Фресковите багрила на Средновековието са водоразтворими, акварелни. През Ренесанса акварелът е спомагателна живописна техника за рисуване на „картони” – проекти за картини, стенописи, гоблени. Като самостоятелен живописен вид акварелът върху хартия се усъвършенства през XVII – XVIII в. първо в Англия – Търнър, Кънстейбъл, Козенс, Бонингтън; във Франция – Жерико, Домие. През 1880 г. във Франция се създава общество на художниците акварелисти, а през XIX в. – в Русия ( Брюлов, А. Иванов, Репин, Суриков). У нас акварели работят Никола Маринов, Константин Щъркелов, Петър Младенов, Васил Стоилов и др.
