Сухата игла е техника за дълбок печат в изобразителното изкуство. Този способ се използва за гравиране върху метална повърхност, при което изображението се създава чрез директно рисуване – издълбаване със специална игла на линии и щрихи върху металната повърхност, обикновено от цинк или мед. Полученото изображение върху повърхността представлява матрица за дълбок печат. След това се извършва отпечатване върху навлажнена хартия. Техниката на сухата игла възниква през XV век. В началото тя се използва само в заключителния етап на работата, за коригиране и допълване на „гравирания“ щрих. Теоретично всеки остър предмет може да се използва в техниката на сухата игла, стига с него да могат да се издълбават линии в металната повърхност. Въпреки това, някои видове игли са създадени специално за тази цел. Иглите с диамантени върхове никога не се налага да се заточват.
Стоманените игли са подходящи, но се налага често заточване, за да се поддържа острието им остро. Традиционно се използват стоманени игли. Печатът по същество е същият като при дълбокия печат, но се обръща специално внимание на запазването на грапавините. След като изображението е завършено, художникът нанася мастило върху плочата с помощта на тампон, така че мастилото да остане само в драскотините. Щом плочата е изцяло покрита с тънък слой, се използва парче тарлатан (колосан тензух), плътно навито в сферична форма, за да се изтрие излишната мастило, с малки кръгови движения. След като се отстрани желаното количество мастило, плаката се поставя в преса за офорт заедно с парче навлажнена хартия, за да се получи отпечатък. Немските художници от XV век често са работили с тази техника.



Сред известните майстори, които са използвали комбинация от офорт и суха игла, са Албрехт Дюрер, Питер Брьогел Стария и Рембранд. В Средновековието съществува традиция художникът да прави рисунките, а гравирането и отпечатването да се извършва от професионален гравьор. Рембранд, сочен като един от най-великите графици, използва сухата игла като допълнение на офортите си. В съвремеността тази графична техника изживява истински ренесанс, превръщайки се от традиционна академична техника в метод за експерименти на съвременните художници и илюстратори. Днес художниците рядко използват само една техника. Сухата игла често се комбинира с колаж (акварел или цветна хартия под отпечатъка) или акварелно рисуване след отпечатването.

