Изкуството да се създават хартиени фигури (оригами) се заражда в Китай през I-II в.н.е., а през VI в. се разпространява в Япония, където става неотменна част от японската традиция и култура. Думата “оригами” 折り紙 произлиза от “ори” 折り– прегъвам и
“ками” 紙– хартия и означава буквално прегъната хартия. Оригами става съществена и важна част от церемониите на висшето японско общество. Хартиени фигурки съпровождали ритуал
ните шествия в шинтоиските храмове. В малки хартиени кутийки “санбо” древните японци слагали парченце риба или зеленчуци, поднасяйки ги на боговете като жертвоприношение. Изящни пеперуди украсявали чашите за саке в сватбените церемонии, а над леглата на болните поставяли хартиени глобуси, за да изгонят злите духове. Самураите изготвяли амулети – оригами, които назовавали ”ноши” направени от харт
ия и с добавена към нея изсушена кожа от акула и тънки влакънца от месото. Те били предназначени да предпазват самурая и да му носят победа. С течение 
на времето изкуството на оригами излязло от рамките на религиозността и се превърнало в занимание на придворните кръгове. Умението да се сгъва от квадратен лист
хартия фигура, било признак на високо образование, изискани маниери и изтънчен вкус. Благородническите фамилии 
използвали оригами като герб и печат. В периода 1573-1600г. изкуството на оригами се превръща в популярна игра. Тогава хартията престава да бъде луксозна и скъпоструваща стока и оригами започва да се разпространява сред обикновените хора. Именно по това време се правят много нови фигурки, които после се превръщат в класически образци на японското
изкуство. Сред тях е и японския жерав “цуру”, който е традиционен японски символ за дълголетие и щастие. Начинът на сгъване, а и самата фигурка определят от коя част на Япония са, тъй като за всяка част на страната са характерни определени стилове на работа. В епохата Токугава от 1603 до 1867г. изкуството на оригми продълава да се развива и 
достига своя разцвет. Именнно тогава се издава и първата книга посветена на изкуството на оригами. В нея се дават описания за сгъване на различни жерави, птици и пеперуди. През 1845г. излиза друга книга за оригами, където са пресъздадени по-различни по форма и съдържание фигурки. Япония не е единствената страна където се развива изкуството оригами. Абсолютно самостоятелно то се появява в Мавритания, откъдето заедно с арабските завоеватели прониква в Европа и Испания.
Арабите известни в древността като добри математици и астрономи привнасят в оригамите по-сложни геометрични елементи и изчисления. Мавританското изкуство за хартиени фигури достига разцвет през XIII в. като традициите му се пазят и до днес. С изучаването но този стил оригами се занимава и известния испански философ и поет Мигел де Унамуно. Ценител на този вид изкуство е и известния писател Луис Карол, автор на “Алиса в страната на чудесата” и ”Алиса в огледалният свят”.
На Запад дълго време се отнасят към оригамите като към детско забавление, без да го признават като изкуство. Много поколения деца от Европа и Америка изработват хартиени фенери, птици, подскачащи жабки, като впоследствие техните произведения се признават като вид изкуство, развиващо творческите и интелектуални възможности на човека. През 1967г. в Англия се открива първото общество на любителите на оригами. В началото но 70-те години се създават съвременни школи за оригами. В тях се разработват нови методи на сгъване и боравене с хартия. Системата известна като “box pleating origami” (плетени кутийки) се състои от хартиени фрагменти, събрани в единна конструкция. в началото на 90-те години стват популярни оригами-модули. Това са сложни модели, състоящи се от многочислени отделни елементи, които се съединяват с подпъхване един в друг чрез специални джобове. В днешно време инженерите използват оригами, за да разрешават сложни проблеми, терапевтите – за възстановяване на повредени мускули, а много други сгъват хартия за медитиране, концентрация, декориране и развлечение. Оригами като всяко изкуство преминава отвъд границите на пол, култура и език. Не изисква предшестващо обучение или сложна екипировка; може да се прави на всякаква възраст и от всекиго; моделите могат да бъдат големи или малки, полезни или декоративни. Можеш да прегънеш билетче от автобус или позлатен лист, като единственото изискване на оригами е да се забавляваш.
