Джон Кейдж – „откривател на творческото”

Преди 108 години (на 5 септември 1912 г.) в Лос Анджелис се ражда Джон Кейдж – американски композитор, философ, художник. Той е водеща фигура в следвоенния авангард, пионер на хепънинга, а критиката го определя като един от най-влиятелните американски композитори на ХХ век. Кейдж заедно с Джордж Мачунас в края на 50-те години на ХХ век осъществява първите акции в движението „Флуксус”, които са свързани с музиката. Той споделя идеята на артистите от това течение за размиване на границите между изкуствата – “Бих искал моето изкуство да се разглежда като процес, който стои между музиката, изобразителното изкуство и театъра”.
Още в детските си години Кейдж свири на пиано и учи композиция. През 1928 г. учи теология в Pomona College, Claremont. През 1930 г. се отказва от следването си и убеждава родителите си да замине за Европа, където остава 18 месеца. Отначало учи архитектура (готическа и гръцка), след това живопис, поезия и музика. Точно по това време, докато е в Европа се запознава с произведенията на Стравински и Хиндемит. Кейдж се завръща в САЩ през 1931 г. Малко по-късно решава да се концентрира върху музиката, а не върху изобразителното изкуство. Негови учители по композиция от този период са Хенри Коуел (1933 г.) и Арнолд Шьонберг (1933-1935), който нарича Кейдж – „откривател на творческото”.
През 1941-1942 г. Кейдж преподава експериментална музика в Чикаго, а през 1948 г. в Блек Маунтин, Северна Каролина. През 1942 г. се запознава с Мондриан, Дюшан и Андре Бретон.
Емблематични негови музикални произведения са „Композиции за „препарирано пиано” (1938 г. ). Т.нар. „препарирано/подготвено” пиано се създава като между или върху струните се поставят винтове, гуми и парчета дърво по този начин то се освобождава от темперирания строй. В периода 1940-1950 година Кейдж създава множество произведения за „подготвено пиано”. Част от тях са „Music for Marcel Duchamp” (1947), „Сонати и интерлюдии” (1948), Концерт за подготвено пиано (1951), Пасторали (1951).
В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век Кейдж се увлича по индийската философия и дзен-будизма. Запознава се с работите на японския психолог и философ Дайсецу Тейтаро Судзуки. Вдъхновявайки се от живописта на действието, дзен-будизма и мистико-философска гадателна книга И Дзин (Книга на промените) Джон Кейдж създава алеаторна музика. С тази нова композиционна техника той радикално променя традициите в музиката, случайното става най-важния елемент. Наименованието идва от латински alea – зар, жребий, а статията на Пиер Булез „Alea” става манифест на алеаториката.
Кейдж въвежда равноправието на всички звуци, опитва се да освободи произведенията си от всякаква авторска преднамереност. „Искам нещата да стават тайнствени. Никога не открих удоволствието в това да разбера нещо… Затова се опитвам да правя музика, която не разбирам и която е трудна за разбиране и от другите.”
За Кейдж музиката е навсякъде, а публиката участва като творец в спонтанно възникналите му произведения. Музиката е шума, случайните звуци, реакциите на публиката по време на концерт.
„Музика на промените” (1951 г.) пиеса за пиано – композиция, създадена на принципа на случайността, където идеята е по-важна от изпълнението.
Едно от най-известните му произведения е „4,33” (4 минути 33 секунди – 1952 г.), през които пианистът стои безмълвен пред рояла, а творбата се създава от тишината и реакцията на публиката. Тишината е толкова значима, колкото и звукът. В този случай звуците се създават от слушателите, които тропат с крака, кашлят или от идващите звуци от вън (примерно на преминаващ трамвай). На 29 август 1952 г. на благотворителен концерт в Удсток интерпретаторът Дейвид Тюдор излиза на сцената с хронометър и поставя нотите на пианото. Периодично отваря и затваря капака на пианото, а когато времето на „изпълнение” е приключило пианистът напуска сцената. По този начин цялото произведение е: Тишина (Покой) и Време насечено от две действия, условно означаващи “Начало” и “Край”. През това време публиката става източник на шум, очаквайки “случването” в залата.

Във „Въображаем пейзаж №4” (1951 г.) се използват 12 радиоапарата, поставени на различни честоти, установени от партитурата. Независимо от това крайният резултат е непредвидим, тъй като не би могло да бъде предвидено какво ще предава всяко радио.
„Зимна приказка” (1957) – от един до двадесет пианисти изпълняват творбата синхронно. Интерпретаторът творец, т.е. изпълнителите избират последователността на части в композицията. Така Кейдж поставя под въпрос не само творбата, но и творческия процес.
“ASLSP” е създадена през 1985 г. за пиано. Продължителността й е 20 минути. Композиторът редактира творбата за Organ2/ASLSP (колкото може по-бавно) през 1987 г. За първи път тя е изпълнена от органиста Герд Захер в Мец през същата година. На 5 септември 2001 г., когато се навършват 89 години от рождението на Джон Кейдж започва най-дългият концерт, който ще продължи 639 години. Толкова години са изминали от първите звуци на органа Blockwerk в средновековната църквата „St. Burchardi” в Халберщат, Германия, където се случва проекта – John Cage Organ Project. Първите три ноти на произведението са прозвучали на 5 юли 2003, а следващите две – на 5 юли 2005 г. На 5 септември тази година (2020) ще прозвучат следващите тонове.


Други негови произведения: Вариации I (Музика на случайността, 1958 г.), Musicircus (Музика на шума, 1967 г.), Song Books (1970 г.), Etudes Australes (за пиано, недерминирана музика, 1975 г.), операта Europeras (1987 г.). Както Оливие Месиен, Кейдж търси духовно преживяване в своята музика. Пътят към тази цел е тишината, която е също толкова важна, както и самите звуци.
През 1958 г. изнася скандалните си лекции в Дармщат върху режисурата на случайността в композицията на музикалното произведение.
Танц и визуални изкуства:

Мърс Кънингам  и Джон КейджДжон Кейдж оказва голямо влияние върху развитието на съвременния танц като си сътрудничи с авангардния хореограф Мърс Кънингам. Принципът на случайността е важен елемент в техниката на Кънингам. Например преди премиера не се прави генерална репетиция.
Кейдж заедно с Раушенберг, Тюдор, Кънингам изпълняват хепънинги, акции, лекции, концерти, изложби. През 60-те години Кейдж участва във Флуксус – Сащ и Европа, с акции, пърформанси, хепънинги, изложби, експериментална музика. Джон Кейдж със своите иновации оказва изключително влияние върху съвременните художници и движения. 1960-1990 г. – Издава книги (Тишина. Лекции и статии), лекции, разговори за авангардното движение.
Започва да рисува през 60-те и оставя над 260 рисунки и акварели. Първото си визуално произведение създава през 1969 г. „Not Wanting to Say Anything About Marcel” в памет на своя приятел Марсел Дюшан – две литографии и група от плексиграми (комбинирани цифрови и буквени изображения върху плексигласови листи). Съпоставянето и припокриването на текст и изображения върху слоевете от плексиглас дава възможност да бъдат разчетени в множество комбинации. Всъщност Кейдж изследва значението на тези думи и изображения, но провокира зрителя да се включи в завършването на това произведение, ограничен единствено от собственото си въображение.
През 80-те години създава серия рисунки, колажи, гравюри и голямоформатни акварели в духа на лиричната абстракция.
Джон Кейдж умира на 12 август 1992 г. в Ню Йорк.


„В България едно от първите изпълнения (ако не и най-първото!) на Джон Кейдж датира от 1984 г., когато Йълдъз Ибрахимова в дуо с Владимир Джамбазов на клавишните инструменти изпълняват неговата „Ария”. Произведението е създадено през 1958 г. и в игрови порядък разчита на импровизаторските умения на певицата в различни музикални стилове – блус, джаз, предкласика, класика, барок и т.н. „ (Владимир Гаджев)


Публикувано на: 18 февруари, 2020 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика