През 1927 г. Хари Фромерман, младеж току що навършил 21 години публикува кратка вестникарска обява. В нея той кани на прослушване музиканти за основаване на немска група за популярна музика. Вдъхновен е от нашумялата по онова време американска група „Ривълърс” и макар че самият той няма музикално образование, но се изявява като талантлив аранжор, иска да събере подходящи хора и да осъществи тази своя мечта. На прослушването се явяват около стотина души и само един от тях впечатлява Фромерман не толкова с гласа си, колкото с ентусиазма си. Това е Роберт Биберти, който впоследствие довежда двама свои колеги от хора, в който пее. Това са Аспарух Лешников – Ари и Роман Цицовски. За пианист на групата е привлечен Ервин Бооц, близък приятел на Ари. Последен се присъединява Ерих Колин, който е и най-образован музикално от шестимата. На 5 януари 1928 г. се провежда първата репетиция на групата.
В началото тя носи името „Мелъди мейкърс”. За свой вариететен спектакъл първи групата ангажира Ерик Чарел, наричан крал на берлинския шоу-бизнес. Именно той дава на музикантите станалото по-късно легендарно име „Комедиен хармонист”. Новият секстет бележи големи успехи и не след дълго започва да получава покани от други реномирани сцени в Берлин, Хамбург, Кьолн, Лайпциг. От събирането на групата до първите големи успехи минава само около година. Най-успешна за музикантите се явява 1930 година, когато освен концертни изяви и гастроли в чужбина, те успяват да направят и много записи за киното. Техните концерти са над 150 в година, а предлаганите им хонорари са огромни. Популярността им започва да придобива размери, съизмерими с тези на холивудските звезди. През 1932 г. „Комедиен хармонист” дори стъпва на сцената на Берлинската филхармония, което приближава музикантите до стойностното изкуство и те са освободени да плащат данък за представления на развлекателния бизнес. Големите звукозаписни компании по онова време записват над 280 песни на групата и ги издават на грамофонни плочи в многохиляден тираж. Музикантите са канени на турнета в САЩ. Срещат се с известни личности, политици и кралски особи, снимат се във филми заедно с популярни актьори. Славата им придобива още по-големи размери. За еуфорията около групата някои изследователи казват, че е много близка до тази около „Бийтълс”, появила се около 30 години по-късно. За осемте години на съществуването си “Комедиен хармонист” издават 69 грамофонни плочи и успяват да наложат нов за времето си стил.
Когато в Германия идват нацистите на власт, „Комедиен хармонист” е на върха на славата си. За музикантите политиката е нещо далечно, но скоро се появява разпоредба за забрана на евреите да се изявяват на сцена, а трима от групата са такива и постепенно договорените концерти се отменят. В края на 1933 г. разпоредбата става закон. Музикантите от „Комедиен хармонист” се надяват на компромис, тъй като само половината от тях са евреи, но им позволяват да направят само едно прощално турне из Германия. Последният им концерт е в Мюнхен и завършва символично с песента „Сбогом, любима”. От 1 май 1934 г. най-популярната немска група остава в историята. За тях концертните зали затварят врати, радиостанциите спират да излъчват песните им. Само грамофонните плочи продължават да се продават още известно време. През 1935 г. тримата от групата, които не са евреи – Биберти, Бооц и Лешников получават разрешително за концертна дейност. На останалите трима е отнето правото да упражняват професията си. Музикантите вземат решение да сформират две групи с името „Комедиен хармонист”, като едната работи в Германия, а другата – в чужбина. Направените опити обаче далеч не могат да достигнат върховете и славата на шесторката. Така постепенно дейността им замира, музикантите се разделят и групата споделя съдбата на много подобни, появили се в по-късен етап, преминали през възходи, известност и стигащи до разпад и забрава.
Един от музикантите в групата, тенорът Аспарух Лешников – Ари е българин. Той е сред малкото наши сънародници, постигнали успех в световния шоу-бизнес. Критиците го наричат „рицарят на горното фа” и не пестят суперлативи за него. Определят гласа му като копринено мек, а постиганите височини като омайващи. Роден е през 1897 г. в Хасково. Певчески талант проявява още в ранното си детство. Следва във военното училище в София, където е поощрен от чешкия капелмайстор Мацак и от маестро Георги Атанасов да продължи музикалното си образование. Учи пеене при Иван Вульпе, след което заминава за Германия. Кандидаства в Щернише Консерваториум, където заедно с още трима души спечелва стипендия. Избрани са от 180 кандидати. По-късно работи в театър „Фридрихщадпалас” като певец. Следват няколко зашеметяващи години със секстета „Комедиен хармонист”, след което Ари се завръща в България. Издава грамофонни плочи със записани от него песни на български език още при престоя му в Германия. По време на бригадирското движение обикаля младежките бригади и изнася множество концерти. Поради своето минало и тясно свързан живот с Германия постепенно изпада в немилост, защото новата власт не го харесва. През 50-те и 60-те години е напълно забравен. Принуден е да изкарва прехраната си като пазач на парк и води мизерен живот. В противоречие на това през 1968 г. на юбилей на „Фридрихщадпалас” е удостоен със златна значка и звание „почетен член на театъра”. Все пак и в България певецът получава признание – през 1977 г. по повод 80-годишния си юбилей е награден с орден „Кирил и Методий”. На 31 юли 1978 г. Аспарух Лешников умира в София.
