Неповторимата Христина Морфова

Изминаха броени дни от откриването на Международния музикален фестивал `Варненско лято`. За участието на великата Морфова в него можете да се запознаете в тази публикация

Христина Морфова

Христина Морфова е изключителен изпълнител, с феноменален диапазон от три октави и глас с темброва красота, което дава възможност да изпълнява сопранови партии от драматичния до лирико-колоратурния репертуар. Не случайно я наричат „българският славей”, защото песента блика естествено от нея. Концертира в много европейски градове – Париж, Милано, Лондон, Прага, Щутгарт, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и др. Интерпретацията на Морфова на оперните образи от „Трубадур”, „Бал с маски”, „Лакме”, „Миньон”, „Дон Жуан”, „Аида”, и др. въздействат магично върху слушателя и остават незабравими. Тя е не само велика певица, а и голям педагог (първата хабилитирана българка – вокален педагог от пражката консерватория). Човек с голямо сърце в потвърждение на това е и факта, че на някои способни, но бедни студенти дава безплатни уроци.
Родена на 24 април 1889 г. (според различни източници 1887 г.) в Стара Загора. През 1906 г. отпътува да учи в Прага, за да се завърне в България през юли 1910 г. като любимка на публиката и солистка на операта в Бърно. От 1910 г. започва гастролирането и в в. "Известник" бр. 21България. На 30 юли 1910 г. е първият и изнесен концерт във Варна заедно с Людмила Прокопова. За него може да прочетете в „Известник” бр. 21. ”….гласът на г-ца Христина Морфова е кристално бистър, звучен, който завладява, увлича и възбужда у вас възвишено чувство на красота.” През януари 1911 г. по време на благотворителния концерт в двореца в София тя изпълнява три народни песни, обработени от Добри Христов, а през март същата година опътува за Париж, за да специализира при проф. Иснадор. През 1912 г. става редовен член на трупата на „Оперната дружба” и през септември същата година е първата премиера на операта „Продадена невеста” на Сметана, където става първата изпълнителка на Марженка и първата жена-режисьор в България.
1923 г. са първите и гастроли в Лондон – „Таймс” посочва – „Височините и са мощни и красиви. От дълго време не сме чували подобно мощно пеене от такъв нежен глас…”, а в броя си от 23 март 1923 „Нортън Еко” я сравнява с Шаляпин и Карузо и съобщава – „Тя е една от най-забележителните певици, появявали се в Лондон напоследък”. Христина Морфова получава лично покана от крал Джордж ІV за концерт в двореца пред 300 души.
1925 юли-август – гостува във Варна и прави импровизирани концерти с български народни песни в Морската градина, които са удоволствие за почиващите – „… От лодката отплувала на стотина метра навътре във варненския залив, Христина Морфова изпълни няколко популярни оперни арии, неаполитански канцонети и български народни песни – разбира се, без съпровод. Благодарение на тихото, хубаво време ефектът беше поразителен…”
На 23 юли 1926 г. в Летния театър на гр. Варна се откриват първите Български народни музикални празници. На 1 август Христина Морфова взема участие в галаконцерта, посветен на българската песен като изпълнява песни на Добри Христов и Димитър Хаджигеоргиев.
Христина Морфова в ролята на МарженкаПрез 1926 г. звукозаписната компания ”Колумбия” издава нейна грамофонна плоча. Така тя става първата българска оперна певица, чийто глас е записан в студиото на компанията. В нея прозвучават записи на ария на Маргарита от „Фауст” – Лакме, на Милада от „Далибор”, Чучулигата, българската песен „Залюляла е Ганка” и др. Хр. Морфова не харесва записите заради загуба на височините на гласа и. Грамофонните плочи са разпостранени в Америка, Англия, Франция, Италия, Чехия, но не и в България (фирмата няма свои представитли).
Морфова изнася самостоятелен концерт с Прокопова извън втория Варненски фестивал в началото на август 1927 г. не скривайки разочарованието си от промяната на замисала на празниците за популяризиране на националнато музикално изкуство с внесената поправка в регламента на празниците – да бъдат изпълнявани произведения от най-значителни световни композитори.
В програмата на третите музикални тържества през 1928 г. участва в Шубертовата вечер с цикъл песни – „При извора”, „Лош цвят”, „Сухи цветя” и „Неспокойствие”. Тържествата завършват на 8 август с голям концерт на любимките на варненската публика Христина Морфова и Прокопова.Програма - Трети народни музикални тържества
През м. юли 1929 г. Морфова и Прокопова изнасят концерт, предшестващ Четвъртите народни музикални тържества, включващ арии из оперите „Далибор” и „Двете вдовици” на Сметана, ария и речитатив на Маргарита из „Фауст” на Гуно и др., които подчертават големия талант на певицата. „То като че ли не е глас… не е песен, а нещо съвсем друго, което с думите на нашата реч не може да се опише. Публиката френетично аплодира след всеки номер и моли: „Бис! Бис!…” – пише за концерта Анна Ненова. По време на тържествата взема участие във „Вечер на българската песен”, в която участват Русенския катедрален хор, Александър Краев, Иван Петров и Жени Стефанова.
Септември 1931 г. – певицата е назначена за редовен професор по солово пеене в Държавната музикална академия, а няколко дни по-късно е първата и премиера на сцената на Народната опера в „Аида”. След това се зареждат роли във „Вълшебната флейта” на Моцарт, „Крали Марко” на Иван Кавалджиев, която е втората и последна българска опера от репертоара на Морфова.
През 1935 г. Морфова гостува и изнася концерти в Москва, което се посреща с остра реакция у нас и певицата е уволнена от Музикалната академия. Година по-късно на 1 юни 1936 г. великата Морфова загива при автомобилна катастрофа.

Предлагаме ви нейното изпълнение на “Чучулига - ария на Барча из операта “Целувката“ на Сметана.

Портрет на Морфова - худ. Мърквичка

Етикети:, ,

Публикувано на: 17 юни, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика