115 години от рождението на испанския режисьор Луис Бунюел са повод  да си припомним за отдадения на естетиката на сюрреализма, магнетичен разказвач на невероятни истории.  Наричали са го и „мистик“, и „ляв анархист“, и „разрушител на митове“, и „дезертьор от лагера на сюрреализма“, но също и „марксист“, „якобинец“, „хуманист“, „жизнерадостен песимист“, че дори и „глашатай на ранното христианство“, което е напълно абсурдно, разбира се. Луис Бунюел  е родeн на 22 февруари 1900 г. в градчето Каланда, близо до Сарагоса. През 1917г. постъпва в Мадридския университет. Кариерата му в киното започва още през 20-те години.  През 1925г. пристига в Париж, където след четири години съвместно със Салвадор Дали заснема филмите „Андалуското куче” (Un Chien Andalou, 1929) и „Златният век” (L”Age d”Or, 1930), които са смятани и до днес за класика на сюрреалистичното кино.  В края на 30-те години, спасявайки се от преследващия го франкистки режим, Бунюел емигрира в САЩ. Любопитно е, че през периода от 1932 до 1947 година той не прави нито един филм. Малцина кинематографисти са си позволявали лукса да се откъснат за толкова дълго време от киното. Едва през 1947г. след  установяването му в Мексико започва нов етап от неговото творчество.  В Мексико великият испанец  създава още няколко забележителни филма. Най-ярките му творби от този период са „Робинзон Крузо” (Robinson Crusoe, 1952), „Той” (El, 1953), „Престъпният живот на Арчибалдо де ла Круз” (The Criminal Life of Archibaldo de la Cruz, 1955), „Насарин” (Nazarin, 1959), „Виридиана” (Viridiana, 1961), Ангелът-унищожител” (The Exterminating Angel, 1962). От средата на 60-те години датира сътрудничеството му с френския продуцент Серж Силберман, което продължава до края на живота му. През този последен период  Бунюел създава още няколко незабравими филма, като „Дневникът на една камериерка” (The Diary of a Chambermaid, 1964), Дневна красавица (Belle de Jour, 1966), Млечният път” (The Milky Way, 1969), „Тристана” (Tristana, 1970), „Дискретният чар на булжоазията” (The Discreet Charm of the Bourgeoisie, 1972), „Призракът на свободата” (Fantome de la liberte, 1974) и “Този неясен обект на желанието” (That Obscure Object of Desire, 1977).   Луис Бунюел умира на 20 юли 1983 г. в Мексико, където прекарва повече от 40 години от живота си.  Малко преди да си отиде от този свят, той написва с помощта на своя верен помощник и съсценарист Жан-Клод Кариер, превъзходната автобиографична книга „Моят последен дъх” (Mon dernier soupir), издадена през 1982 година. От тогава тя се е превърнала в настолно четиво за всички, които са влюбени в киното и живота.

Срещата на публиката с творчеството на Бунюел ще се състои на 21 февруари от 10.00 ч. в отдел „Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”- Варна. След лекторията зрителите ще се насладят на киното на Бунюел от периода на 70-те години на XX век. Акцент ще бъде филмовото предложение „ Призракът на свободата” ( Le Fantome de la liberte).  Автори на сценария са Бунюел и Жан-Клод Кариер, а главните роли се изпълняват от Адриана Асти, Жюлиан Берто, Жан Рошфор, Жан-Клод Бриали и Мишел Пиколи. По-късно Бунюел определя „Призракът на свободата“ като последна част на своеобразна трилогия, включваща още “Млечният път” и “Дискретният чар на буржоазията”  посветена на „търсенето на истината”.

Споделете