На личния остров или мистерията „Графикатура”

„Фантазията остава единствения човешки личен остров”    Иван Газдов

Роден през 1945г. в Ямбол, Иван Едуард Газдов завършва НХА, София, 1970г., специалност  ,,Плакат” в класа на проф. Александър Поплилов. Специализира в Gerrit – Rietvelt Academie, Амстердам, Холандия, 1978г. и в Site des arts, Париж, 1996г. От 1994 г. е професор в НХА, София. Работи в областта на графиката, плаката, илюстрацията и карикатурата. Автор е на собствен графичен стил ГРАФИКАТУРА,  който е разработен през 1987 и е утвърден от тогава с повече от 30 изложби в България и чужбина. Иван Газдов е основоположник на АВТОРСКИЯ  ПЛАКАТ в България. Носител е на общо 34 награди за изобразително изкуство, от които 14 международни и 20 национални. Представен е в „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”, „Кой кой е сред интелектуалците”, издание на Биографичния център, Кеймбридж, Англия и в „Речник  на международните биографии”, Кеймбридж, Англия.

АВТОРСКИТЕ  ПЛАКАТИ на Иван Газдов  са предимно социални. Техни теми са околната среда – въздухът, водата, замърсяването на почвата, болестта СПИН. Тези теми в интерпретацията на авторския плакат получават неподозирани възможности за въздействие и за изява на интелекта на автора им, защото творческия поглед може да подскаже много и интересни гледни точки и свободата на изразяване е огромна. Принципът за създаването им е следният: „измисля” идея и я оставя да се развие сама. Към нея прибавя не само задължителните образни елементи, но и много други средства – цветове, активност, мобилни декоративни елементи, линии, мазки, петна, които на пръв поглед са в противоречие с изискването за създаването на един добър плакат. Именно нарушаването ги прави много по-любопитни, интересни и ангажиращи. Част от авторските плакати са посветени на културни събития. Те се отличават с типичното за Иван Газдов усещане за парадокса и визуалния виц. „Игра на силуети” е най – елитарно – естетският вариант на авторския плакат. В тези черно – жълти плакати конструкцията се изгражда и с помощта на черния, и на жълтия цвят, деформацията е много премислена, експресията – ярка, парадоксът – задължителен. Към всичко това художникът прибавя щипка изискана еротика – колкото да тласне въображението в една нова посока.

След много години правене на рисунки, графики, илюстрации, корици на книги, запазени марки, шрифтове и плакати се появява ГРАФИКАТУРАТА, която е завършек (за сега) на стремежа на Иван Газдов да събере в едно всички свои представи за света, реални и фантазни образи, които съпътстват живота му. Художникът сам определя този стил като:  „Това е нещо ново като вкус. Рецептата е по – тайна и от тази на Кока Кола. За мен ГРАФИКАТУРАТА е нещо чудно, появила се непоръчана, непреведена, непланирана, неплатена. Писка от време на време в душата ми като гладно коте.”  Това е точната, емоционална, авторска интерпретация за един от българските приноси в модерното изкуство. Сатиричният и авторският плакат са част, един важен етап от създаването на графикатурата. Тя носи техния визуален виц, техните ясни идеи и композиции, техния чист графичен език, техните послания. Леонардо се забавлявал  като изучавал, комбинирал и необичайно съединявал научните открития на Ренесанса в причудливи и дори налудничави механизми. По – късно повечето от тях се оказаха инженерно логични и практически работещи.  Графикатурата е изобретение на ума. Като истински артист Иван Газдов се обръща към лекотата и фриволността, към композиционната свобода на рисунката, за да забърка коктейл от на пръв поглед чужди изразни средства, но усвоени, сближени и сраснали се вътре в собствения опит на автора.  Резултатът е чернобяла сплав –  прелюбопитна и странна. В нея изчезват полутоновете, колебанията, случайностите. Остават само свръхплътните и компактни форми на силуетите, категоричните идеи и стилизираните до притчи сюжети. Въпросът стил ли е графикатурата или авторски прийом може да остане без отговор, защото за предпочитане е тайнствената и същност да си остане неразгадана.  Ако има творец, успял да нарисува енигма, ребус, мистерия, които като на шега провокират ума ни и го пращат по дирите на отговорите и техните въпроси, защо са ни тогава дефиниции?!

Етикети:, , , ,

Публикувано на: 9 май, 2017 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството