Невидимо съществуване

Думите на поета и художника Уилям Блейк „да съзреш безкрая в песъчинка и небесата – в диво цвете” изразяват както връзката между микрокосмоса и макрокосмоса, така и чудото на сътворението, видяно чрез детайлите. В своята поема „Песни на невинността” поетът изтъква нашата отговорност да се грижим за дребните прояви на съществуването. Стимул за това е чувството на удивление, което ни обзема, когато се вгледаме в най-дребните неща. През повечето време ние не си правим труда да се взрем в тях. Очите ни се фокусират най-лесно върху далечни предмети, а когато все пак се вгледаме отблизо, то е обикновено, за да четем, а не за да изследваме някой малък предмет заради самия него.

Прието е макрофотографията да се дели приблизително на три зони на увеличение. Стандартните макроснимки предполагат възпроизвеждане в реален размер. При по-силни увеличения човешкото око се нуждае от лещи, за да вижда ясно. И при последната степен нещата са невидими с невъоръжено око и на помощ идва специалната оптика на микроскопа. Ние свикваме с нещата, които виждаме, и понеже обикновено гледаме от разстояние няколко метра или малко повече, толкова по-голяма е изненадата ни, когато наблюдаваме от няколко сантиметра или по-отблизо. 

Светът на макрофотографията е неразривно свързан и с изучаването на природата. Макрофотографията преследва две цели: да разкрие как нещата изглеждат и функционират; и да изследва естетическите и графичните възможности в една част от света, която почти не познаваме. На пръв поглед това са две много различни задачи, но при разглеждането на някои от резултатите се разбира как макрофотографията съчетава науката и изкуството.

Макрофотографията, обикновено позната като „макро”, се разпростира от I:I до около 20:I, а за по-големи увеличения ограниченията на оптиката налагат да се използва микроскоп. Микрофотографията е просто фотография с използване на микроскоп, която от техническа гледна точка е изненадващо лесна задача. Ако човек се вгледа в един детайл ще усети как другите части на сцената се размиват, но ако хвърлите поглед към някоя от тях, окото моментално я фокусира. В една снимка можем да оценим положително и неясните разфокосирани области.

Във фотографията като цяло, и в макрото като част от нея има тенденция всичко да се предаде рязко и да се запечатат всички детайли. Но това не е единствения начин да се получи интересна снимка, защото нерезкостта също има преимущества. Тя внася в изображението абстракция, позволявайки на фотографа да експериментира с изчистени графични елементи, отделени от тяхната среда. Това важи за багрите, които могат да се размиват и омекотяват и така да се смесват и преливат, сякаш са напръскани със спрей. Преливащите цветове могат да са обект сами по себе си, или да служат като фон на някой рязко фокусиран елемент. 

Макрофотографията превръща делничното в нещо вълнуващо. С нея се разкриват незабележими детайли за документални или аналитични цели. Снабдени с подходящата техника, вие е вашият фотоапарат можете да видите неща, които са недостъпни за очите.

Етикети:

Публикувано на: 22 февруари, 2016 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството