“Най-голямото културно национално тържество! Българска реч на екрана. Гордост на българското изкуство.”

Режисьор и сценарист Петър К. СтойчевНавлизането на звука в българското кино е със закъснение и следва аналогичните процеси в другите кинематографии. Първата стъпка към реализиране на „говорящия филм” е т.н. „музикална илюстрация” и озвучаване на някои роли с малки фрази. След това идва цялостното използване на всички възможности: „тон-филм”, музика, говор и шумова атмосфера. Първият стопроцентов български говорящ филм е „Песента на Балкана” през 1934 г. – 66 мин. Режисьор и сценарист Петър К. Стойчев. Музиката е написана от композитора Никола Атанасов. В главните роли: Пламен Чаров (Велин), Нина Стойчева (Ирена Петрова), Бистра Фол (Росица), Петър К. Стойчев (дядо Благой).

Съдържание на мелодрамата: Велин остава без баща и заминава за София да чиракува. Случайно се запознава с дядо Благой и внучката му Росица. Възрастният мъж прибира момчето в дома си и го прави член на семейството си. Минават години и Велин става обещаващ цигулар. След успешен концерт той е в прегръдките на дядо Благой и Росица. Група меценати представят Велин на богатата и красива Ирена и той отпразнува своя успех в нейна компания като оставя сами дядо Благой и Росица. Минават три месеца. Велин е увлечен по Ирена, изоставя семейството си и не се докосва до цигулката. Росица от мъка иска да се удави, но дядо Благой я спасява. Дядо Благой говори с Ирена, която не предполага, че с начина си на живот пречи на Велин. Тя обещава на дядо Благой, че ще направи всичко възможно, за да върне Велин към изкуството. Скоро двамата се разделят. Велин се връща в родното си село. Той се любува на природата и в него зазвучава песента на Балкана.
Нина СтойчеваЗа да осигури успех на проекта си „Песента на Балкана”, П. К. Стойчев извършва мащабна за времето си дейност, ангажира чужди специалисти за реализацията на филма – оператора Йосип Новак и тонрежисьора Стефан Мишкович. Монтажът и копията на филма са правени в ателиетата на УФА в Берлин, а премиерата е в един от най-известните берлински кинотеатри „Марморхаус”. Дойче Алгемайне Цайтунг  от 1.12.1934 г. пише: „Малката България може да се гордее с своя пръв говорящ и музикален филм. Рядко сме имали случай да получим пълна духовна наслада от красивите изгледи, кустюми, национални танци, каквити ни показа г-н Стойчев в своя филм…” В друг отзив четем: „Успехът надмина всичките очаквания и режисьорът г. Стойчев, който също присъстваше, напълно заслужено събра искрените и бурни аплодисменти на публиката и възторжените поздрави на немските си колеги. Трогнати почти до сълзи, дълго се трупаха да стискат ръката на първият български кинорежисьор, а берлинският печат се надпреварва да помества ласкави отзиви за филма и снимки от него.”
Появата на филма на големия екран в България е съпроводена с мощна рекламна кампания, непозната до този момент. Филмът в България се приема като „голямо национално, културно тържество”, а публиката го посреща с „нездБистра Фол и Пламен Чаровържан ентусиазъм”. Множество български периодични издания между, които в. „Воля”, сп. „Екран”, в. „Зора”, в. „Илюстрована политика”, в. „Камбана”, публикуват на своите страници отзиви и рецензии за „Песента на Балкана”. Ето някои от тях:
в. Зора – 8.12.1934 г. „…И постигнатото в техническо и художествено отношение е наистина смайващо. Ние вече можем да кажем, че имаме български звуков филм – истински говорящ филм, който ни унася и трогва, който ни дава надежди, че основите вече са положени. Остава сега бързо да се гради.”
в. Зора – 7.12.1934 г. „Онази вечер, при необикновено стечение на публиката и в присъствието на г. г. министрите Мидилев, генерал Златев, К. Бояджиев и Н. Захариел, на цялото дипломатическо тяло и др. се състоя тържествената премиера на българския 100-процентов говорящ и музикален филм „Песента на Балкана. …. Премиерата беше предшествувана от едно прочувствено слово на известния наш общественик – писател г. прф. д-р Ас. Златоров, който похвали възторжено инициаторите и изпълнителите на това първо по рода си у нас художествено постижение.”
в. Литературен глас – „Като знаем тежките условия, при които е изработен филма, безсъвестно ще бъде да дръзнем и хвърлим хула върху него.”
На 18 декември 1934 г. в кино „Ранков” се е сътояла премиерата на филма „Песента на Балкана” във Варна. Предлагаме ви целия брой на в. „Морско ехо”, който е посветен на това събитие.

Споделете