Текстилът е възникнал от нуждата на човека да стопли себе си и жилището си. Българката тъчала, за да застеле леглото, пода, масата, да облече семейството. В Европа искали да стоплят и стените на огромни дворци и мрачни замъци. От практическата си полезност текстилът днес се е придвижил до чистата артистичност. Текстилните пана и пространствени форми носят свои автономни послания като всяко друго произведение на изкуството. Запазени са древни тъкани в Египетските пирамиди, а и по нашите земи – в тракийските могили, стари европейски гоблени, ориенталски килими и китайски коприни.
В новите интериори той сякаш присъства предимно в практически приложното си битие – като завеси, постелки, покривки, които са индустриално произведени. По-рядко хората се сещат да “украсят” домовете си с художествен текстил.
Художниците текстилци творят с различни материали, творбите им са закачени на стената, висят от тавана свободно в пространството, покриват пода или леглото, преграждат помещения и т.н. Художественият текстил “облъчва” жилището с неотразима енергия на изкуството. Специалистите са категорични, че най-добър ефект се получава, когато се работи за определен интериор и художникът се включи още в етапа на архитектурното проектиране. Тогава, той ще доразвие идеите на проектанта със средствата на своето изкуство, с фини или груби материи, с изискани хармонии или експлозия от багри, с леки или плътни обеми – с играта на нишката, въздушна като паяжина или солидна като корабно въже.
Художественият текстил дава възможност за създаване на килими, завеси, салфетки, шалове. Той е не просто материя, а начин на мислене, затова художниците търсят преплитане на нишката в най-широкия смисъл на думата. Използва се и хартия, растения, изкуствени влакна, полиетилен и др. Всичко е позволено, стига да се прави убедително.
Като пример за художник текстилец ще посочим английската дизайнерка Джо Дилей. Тя експериментира с разнообразни текстури и методи за създаване на оригинални скулптури. Триизмерните материи са любим обект в търсенията на Дилей. Наред с традиционните методи като тъкане, плетене, огъване, омотаване и овързване тя прилага и нетипични способи за нагъване и пресоване. Природата в своята многоликост наред с постиженията на цивилизацията са вдъхновение и стимул за младата дизайнерка. След завършеното си художествено образование, дизайнерката продължава да се запознава с богатите възможности на текстила и с традиционния и нетрадиционен подход към различни материи. Авторката създава текстилни форми, които изследват възможността за използване на пространството и повърхностите.
Дизайнерката Claudy Jongstra използва филцовата техника. Филцът се получава чрез
навлажняване и затопляне на непредена вълна, което отваря порите на влакната. Комбинацията на филц с други материали като копринени нишки, лен и памук е трудно постижима, тъй като те са много по-гладки, но дизайнерката се справя с предизвикателството. С това начинание Jongstra успява да създаде мащабни текстилни пана, използвайки и комбинирайки всички видове влакна (включително и тези от овце, камили, кози, як и др.). Така пред нея се отваря един свят от нови възможности.
Роботът, който частично поема част от по-интензивната работа по производството, е специално проектиран за Jongstra. Предназначен е за създаване на по-компактен и по-плътен филц. От съображения за сигурност машината е пазена далеч от “очите” на конкуренцията. Резултатът от технологичната намеса е десетки ярдове материя в един и същ повтарящ се мотив. Сред имената на клиентите на Jongstra са модни дизайнери като Кристиан Лакроа, Дона Карън, Джон Галиано, индустриални дизайнери като Hella Jungerius en Ettore Sottsass и архитекти като Will Bruden en Steven Holl. Портфолиото й включва интериорния дизайн на летището в Кьолн, холандските министерства в Хага и седалището на министър-председателя – Catshuis. За да се запознаете по-подробно с творчеството на Claudy Jongstra може да разгледате авторския сайт.
Декоративните тъкани играят съществена роля при оформянето на съвременния интериор. Завесите, покривките, килимите, мебелните платове, възглавниците, декоративните пана и тапетите са свързани с вътрешната архитектура. При обзавеждането връзката между отделните компоненти се изразява в стилово единство. Архитектите и текстилните дизайнери си поставят конкретни, взаимосвързани задачи и цели. Измененията в архитектурата влияят върху измененията на интериора, а оттам и на художественото проектиране на тъканите, гоблените и килимите. Понякога декоративните тъкани се доближават до особеностите на съвременната живопис, графика и скулптура, но си остават в сферата на декоративно-приложното изкуство, което още повече разширява възможностите за нови идеи.
