„Йермарж, Карел Йозеф (19. X. 1868 – 15. IV. 1921) – капелмайстор, по народност чех. Роден е в гр. Будвайс, Чехословакия. Музика учи в Пражката консерватория. В България идва в началото на 1890. До 1899 е капелмайстор в Казанлък, а след това – във Военното училище в София. През 1908 се уволнява и открива музикален магазин в София. Автор е на музикални произведения, голяма част от които са обработки на народни песни.”
Тази кратка информация четем срещу името на Карел Йермарж в “Енциклопедия на българската музикална култура”, издадена през 1967 г. от Издателство на Българската академия на науките. Кой е този човек, какво го е накарало да дойде в България, да се установи тук и има ли заслуги за развитието на музикалната ни култура? Забравено ли е днес името му и трябва ли да разтвровим стари, пожълтели страници, за да припомним неговото дело? На тези въпроси ще направим опит да потърсим отговор, защото и най-малкия спомен за тази личност, ще ни накара да се почувстваме горди от факта, че България е успяла да привлече отдадени на музиката хора, които посвещават целия си живот в нейна полза.
След Освобождението през 1878 г. единствените по това време професионални музикални институции са военните оркестри. Те са в основата на музикалния живот у нас в продължение на десетилетия, превръщат се в общонародни и чрез забележителната си активност стават двигатели за развитие на гражданската музикална дейност и култура. За създаването на такива оркестри се налага да се търси помощ отвън, тъй като по това време грамотни в България са били не повече от 2% от населението, а музикално ограмотени българи, способни да служат във войската, на практика не е имало. Поканени са чешки музиканти, които да положат основите на българските военни оркестри и да създадат традиции в тази посока. Един от тях е и Карел Йермарж. Той става ръководител на оркестъра на формирания през 1890 г. в Казанлък 23 Шипченски пехотен полк. Скоро оркестърът придобива известност и започва да участва при изнасянето на театрални представления. Много от чешките музиканти, които пристигат в България са разпределени в различни военни части. Някои от тях остават за кратко, други, какъвто е и Йермарж, живеят в България в продължение на десетилетия и имат заслуги и в други области на музикалния живот.
Карел Йермарж е един от музикантите, участвали в откриването на първото музикално училище в България. Основна е заслугата на Иван Шишманов, министър на просветата от 1903 до 1907 г. Той прави много за развитието на образователното дело като цяло. Пред Йермарж министърът изказва желанието си и у нас да се положат основите на музикално образование. Въз основа на този разговор Карел Йермарж свиква живеещите в столицата музиканти Николаев, Иванов, Кауцки, Визнер, Наумов и Дим. Х. Георгиев, пред които дава обширни сведения за мисията на начинанието. В двучасово заседание събранието разглежда обстоятелствата за откриване на училище, говори се за издръжката, целта, програмата и цялата му уредба. Избрана е двучленна комисия, която да поднесе на министъра взетите решения. Това са Йермарж и Николаев. След още няколко срещи е взето решение училището да бъде открито. Сформирана е нова четиричленна комисия, която да изработи в кратко време правилник за уредбата и управлението на училището. Карел Йермарж е включен и в тази комисия. По-късно той е и един от преподавателите в него.
Друга заслуга на чешкия музикант за българската музикална култура са множеството разработки на народни песни, които той прави. В бр. 3 от 1919 г. на „Илюстрация, театър и музика” четем: „Карл Йермарж не е само диригент и педагог. Той е известен като деятелен композитор в областта на народната ни музика. Пръв той, още през 1890 год. е събрал и художествено хармонизирал нашите народни песни, с които е дал не малък подтик на мнозина наши млади музикални дейци. От многобройните му композиции за военна музика, оркестър, пиано, хор и др., които отчасти са излезли в печат и от които някои са били откупени от Министерството на Народната просвета, ще споменем „Зад Рила” – музикална картина из македонския живот; триото „На друм легнал” (пение, цигулка и пиано); двете български рапсодии за голям оркестър и напоследък написаната оперета „Мара”, която в близкото бъдеще ще се представи на софийското общество.” През 1908 г. Йермарж написва „Химн на Н. Ц. В. Княз Фердинанд”. През трийсетгодишната си музикална дейност композиторът е награждаван многократно с ордени, между които са „Св. Александър V ст.” през 1899 г. и Кавалерийски кръст с корона на народния орден за гражданска заслуга през 1900 г. В София Йермарж отваря музикален магазин, където се продават нотни издания.
На 15 юни 1933 г. вестник „Казанлъшка искра” публикува спомени на известния в града учител Матей Георгиев за времето, в което е бил ученик на Карел Йермарж: „Бях вече ученик в първи педагогически курс, когато Карел Йермарж почна да ни преподава цигулка. Неговата изящна външност, златните очила и красиво държане на цигулката няма никога да излязат от паметта ми. По негово искане доставиха от училището цигулки за бедните ученици…Йермарж започна с голяма сериозност да води обучението. Ние всички свирихме пред него старите и нови упражнения и кой знае този човек как изтърпяваше нашето скрибуцане. Но когато почваше да свири той урока, или някой музикален откъслек, класът замираше. Неговата цигулка, така ни се струваше, като че ли беше направена от друго нещо, защото тоновете й бяха чисти, лъкът вървеше там, на където го повеждаше свирача. Тази класическа стойка на Йермарж при свиренето стои и до сега прясна пред очите ми.”
Това са дейностите, с които Карел Йермарж е присъствал в музикалния живот на България и е оставил следа в развитието на нашата музикална култура.
