Основните елементи на визуалния дизайн, които са предназначени за комуникиране чрез опаковката са: илюстрация, цвят, форма, текст. Тези елементи формират цялостния вид на опаковката. В крайното дизайнерско оформление те трябва да са съчетани в хармония. Например да не се допуска една ярка, пъстра илюстрация с елегантен шрифт на лицевия надпис. В следващите редове ще се спрем по-подробно на стъпките, които трябва да следваме при проектирането на визуалния (промоционалния) дизайн на една опаковка.
Илюстрацията
Картинните изображения не трябва да показват самия продукт. Примерно графиката на опаковката за чай не би трябвало да показва самите сушени листенца на чая, а чаша с течен чай. По подобен начин кутията с прах за пране не би трябвало да показва праха, а чиста пералня, щастлива домакиня или някакво абстрактно колоритно изображение. Илюстрацията трябва да е разбираема и да съответства на потребителските предпочитания или очаквания на целевия пазар. 
Цветът
Цветът е универсален и мощен инструмент в ръцете на опаковъчния дизайнер за представяне на продукта и неговата опаковка пред потенциалните купувачи. Той помага за идентифицирането и въздействието на марката, често в комбинация с логото или формата на опаковката. Хайнц, Кодак, Шел, Кока-Кола и Тоблерон са само няколко добре познати примери за това. Възможностите, които предоставя цвета за предаване на голямо разнообразие от чувства и настроения го прави много полезен в изразяването на послания за купуване от рафта в магазина към клиента. Цветът оказва голямо психологическо въздействие върху хората и това негово качество може да се използва в опаковъчния дизайн за изразяване, например, модност и елегантност, удоволствие и забава, лукс, висока технологичност и т.н. Някои продукти са много здраво свързани с цветовите традиции и за тях е малко вероятно потребителят да възприеме необичаен избор на цвят. Пример за това е цветовият “код”, използван за безалкохолните напитки – червеното означава напитка от вида на Колата, жълтото – тонизираща напитка и т.н. Други примери за цветове, типични за дадени продукти са: бяло и синьо за сол и захар; синьо и зелено за бутилирана вода; кафяво и черно за кафе и др. Понякога даден цвят или оттенък може да се превърне в модна тенденция при опаковъчния дизайн. Примери за това могат да се открият измежду продуктите, тясно свързани с екология и околна среда (зелен цвят).
Формата
В много случаи триизмерността на опаковката дава значителен допълнителен импулс на марковото послание, вече предадено на купувача от опаковъчната графика. Някои примери за това са бутилките на Кока-Кола, Пепси-Кола, Перие, Джони Уолкър, Хайнц и патентованата опаковка с триъгълно сечение на шоколадите Тоблерон. Формите на тези опаковки са така добре познати и толкова лесни за разпознаване, че в действителност не са нужни нито текст, нито илюстрация, за да бъде идентифициран продуктът, който съдържат. В някои случаи формата на опаковката се използва за означаване на типа продукт в нея. Пример за това са трите основни бутилки за вино – с изразена гърловина за Бордо, със стръмни рамене за Бургунските вина и с плоските елиптични страни за Розе.
Текстът
Текстовете, отпечатвани върху опаковките и етикетите, играят важна роля за предаването на продукта до купувача. За да се постигне възможно най-силно привличане на вниманието върху рафта на магазина, текстът трябва да е лесно разбираем. Купувачът трябва да разбере за секунди какво е естеството на продукта, кой е доставчикът, как се използва, как се съхранява и т.н. Някои страни разполагат с доброволни кодове за ориентация и неофициални търговски практики, които един износител би трябвало да познава добре.
В зависимост от опакования продукт, понякога буквите се използват в промоционално качество. Общо казано, шрифтовете трябва да са изчистени, прости, ясно видими и лесни за прочитане. Днешните компютърни и цифрови системи са елиминирали в голяма степен проблемите с лошия текстов печат. Но въпреки хилядите шрифтове, които са на разположение за печатане на текстове върху опаковките, най-добре е да се поддържаме към простите, несерифни шрифтове, като Ариал, Тахома и Вердана. Те са най-ясни и лесни и се четат, дори при нанасяне на много дребни текстове върху опковките. Един нелесен за решаване проблем, свързан с текстовете върху опаковките на стоките за експорт, е определянето кои езици да се използват, особено ако продуктите са предназначени за различни пазари. На повечето пазари се изисква съществената информация да е представена поне на националния език. От гледна точка на графичния дизайн не е лесно да се нанесе текст на повече от три езика и едновременно с това да се запази привлекателния, художествен вид на опаковката. Обичайното решение, за да се обхване голямата част от света, е да се произведе една основна серия с текстове на английски, френски и немски езици. В крайната опаковка трябва да бъдат комбинирани и оптимизирани всички елементи на опаковъчния дизайн.

Споделете