На 31 януари от 16.30 ч, приятелите на седмото изкуство и редовните съмишле
ници на кино рубриките на Елица Матеева ще се запознаят с творчеството на 28 годишния режисьор, оператор и сценарист – Кантемир Балагов. Лекторията и прожекцията ще се проведат в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“-Варна.
Въпреки, че вторият пълнометражен дебют на един от най-младите руски режисьори Кантемир Балагов, остана извън челната петица на номинираните за чуждоезичен Оскар филми, руското предложение за престижната награда отдавна получи заслужени отличия, сред които e и от фестивала в Кан. Кантемир Балагов, ученик на Александър Сокуров се оказа интересно явление в новата руска вълна от режисьори. Зад гърба си има две награди от селекцията „Особен поглед“ в Кан. С дебюта си „Теснота“
от 2017г. (награда на ФИПЕРССИ от Кан) показа, че умело разработва сюжетите си, в които присъствието на млади и дебютиращи актьори превръщат картината в екзотично,
неочаквано преживяване. С „Теснота“, Балагов въведе в света на киното Даря Жовнер, а във „Върлина“ правят кино прощъпулник 25-годишната Виктория Мирошниченко и 23-годишната Василиса Перелигина. В основата на „Върлина“ е залегнал монологът от дебютната през 1983 г. книга на нобеловия литературен лауреат Светлана Алексиевич „Войната не е с лице на жена“. В нея Алексиевич разказва за жените по време на Втората световна война. По книгата са създадени и спектакли, и филми. Кантемир Балагов създава свой свободен сценарий, в който главните персонажи са две самотни жени, които са на кръстопът. Те живеят и работят заедно в Ленинград, в трудно, жестоко време – три години след вдигането на Ленинградската блокада.
Получил се е специален филм за войната, в който няма сражения, няма кръв, но интимността във филма е така оголена, че е тясно на сърцето. Всяка от двете жени се опитва да надхитри пустотата, която я задушава. Но дори и фикс идеята на Маша, че Лия може да стане майка и да роди дете, за което тя ще се грижи и няма да е „ празна като утробата си“, не помага. „Върлина“ е филм за травмите от войната. Това е антивоенен манифест, а не история за войната. В същината си всеки филм, гравитиращ около съдбите на персонажи, свързани с войната, е антивоенен филм. Всеки човек се нуждае от човек. Филмът на Кантемир Балагов показва, че живеем зле, все още сме вътре в тунела на материята и пустотата.
