На 14 януари 1926 г. в София е роден Васко Абаджиев. Неговото име става известно с виртуозните му изпълнения на цигулка. Наричат го „дете-чудо” и „Паганини на XX век”. Баща му е професора по цигулка в Българската консерватория Никола Абаджиев, а майка му Лала Пиперова-Абаджиева е пианистка. Още като съвсем малък бъдещият цигулар показва отношение към музиката. Цял ден слуша цигулката и пианото на родителите си, никога не плаче, което ги тревожи и те търсят лекарска помощ. Лекарят ги успокоява, че всичко е наред и дори детето има силно развит слух. Едва на 3 години вече остро реагира на фалшиво изсвирена музика. Бащата започва да обучава музикално сина си много рано. Когато е на 6 години изнася първия си концерт в домашни условия. Поканените от родителите му гости са силно впечатлени. Никой не може да повярва, че едно дете може с такава виртуозност да изсвири подбраните произведения. Едното от тях – Концерт в ла минор на Вивалди той научава технически и наизуст за един ден. По-късно го изпълнява и пред публика в Италианския културен институт, акомпаниран от майка си.
През 1932 г. проф. Абаджиев е поканен във Виена като част от журито на Първия международен конкурс за пеене и цигулка. Той взема със себе си и Васко, въпреки че е едва на 6 и няма право да участва. Извън конкурса детето изпълнява изключително трудна програма. Всички са силно впечатлени от уменията му и го обявяват за гений. Превръща се в сензация във виенската преса.
Васко Абаджиев изпреварва интелектуално своите съученици и често часовете в училище са му скучни. Родителите му са посъветвани да премине към частно обучение. Така той взема 4-годишния курс за начално образование за 2 години, а на 9 вече завършва и така наречения среден отдел на Държавната музикална академия. Първия си голям концерт пред широка публика Васко Абаджиев изнася на 17 ноември 1935 г. във Военния клуб в София. Представянето му отново буди небивал фурор.
През декември на следващата 1936 година семейството му заминава за Белгия. Тук Васко става ученик на проф. Алберт Цимер. През 1937 г. едва на 11 години вече е редовен студент в майсторския клас на Брюкселската кралска консерватория. На цигулковия конкурс „Фриц Крайслер” в Лиеж през 1938 г. получава златен медал и първа награда, а белгийските вестници го наричат „Новият Менухин” и „Роден с цигулка в ръка”. Следват редица концерти и множество спечелени конкурси. На 13 г. Васко Абаджиев завършва Кралската консерватория в Брюксел с първа награда и най-високо отличие. Следва грандиозно турне в Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция, като при всички концерти жъне огромен успех. Паралелно с концертните си изяви Васко Абаджиев композира.
По време на Втората световна война семейството е в Германия. Подложени на лишения, страх и тревоги, те успяват да преживеят тези трудни години. При една от бомбардировките загубват цялото си имущество. Цигулката на Васко е спасена, тъй като той никога не се разделя с нея и дори в укритията я носи със себе си. Това, което най-силно притеснява младия цигулар в тези години са сирените. Изящният му музикален слух не може да възприеме тези ужасяващи звуци. Започва да получава силно главоболие и тревожност. След края на войната концертната дейност е възстановена. Цигуларят е канен на турнета, пътува и изпълнява програмата си.
През 1947 г. Васко преживява голяма загуба – умира баща му. През 1948 г. заедно с майка си тръгва на турне в Швейцария. Изпълнява свои и чужди произведения. По това време заболява от тежък хепатит. Като цяло организмът му е доста изтощен от военните години, крехката му психика, натоварването и прекарани други заболявания. Лекарите го съветват да прекрати временно концертните си изяви. Завръща се за кратко в София, където си почива. Изнася концерти в страната. По това време специални грижи за Васко Абаджиев полага и държавата. Лично първият държавен ръководител Вълко Червенков определя няколко признати тогава музиканти да се грижат за цигуларя като му помагат да осъществява концертите си. През 1953 г. Абаджиев е удостоен с най-високото българско държавно отличие – лауреат на Димитровска награда. Започва серия турнета в социалистическите страни. По време на едно от тях през 1956 г е нападнат във влака от Прага за Будапеща и е ранен в главата. Това отново разклаща здравето му и носи отрицателни емоции. Активизират се някои от старите му здравословни проблеми, което предизвиква дългосрочно лечение. По-късно заедно с майка си заминава за Унгария, където се лекува, а след това и в Западен Берлин. Преминаването на „желязната завеса” се възприема отрицателно в България и името на Васко Абаджиев се споменава все по-рядко в родината му. Спират да се излъчват негови записи по радиото и постепенно той потъва в забрава. За следващите години от живота на Васко Абаджиев сведенията са много оскъдни. Известно е, че през 1965 г. той загубва и майка си. За съжаление до този момент в живота му единственото значимо нещо е цигулката и той се оказва сам и напълно неподготвен за самостоятелен живот. Няма средства, а и не знае как да ръководи собственото си съществуване. Не може да договаря участие в концерти, защото до тогава за това се е грижила майка му, старите връзки с импресарии са забравени, а и като че ли порасналото дете-чудо вече не буди голям интерес. Потъва в материални несгоди, физически и душевни страдания. Временно е принуден да изкарва прехраната си като куриер в издателство „Щерн” и свири в квартални кръчми. Последното място, където живее е Хамбург. Има сведения, че някаква възрастна жена се е грижила за него.
Жизненият път на Васко Абаджиев завършва на 14 декември 1978 г. Той е на 52 години. Намерен е във вагон на градската железница, прегърнал цигулката си, най-верния му спътник през целия живот.
