През годините отдел Изкуство многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем с Ирена Димитрова.
– Визитка: Родена съм във Варна, където завърших Националното училище по изкуствата “Добри Христов” – специалност “Изобразително изкуство”. Две години следвах във факултета по изобразително изкуство към Университета “Св. св. Кирил и Методий” /В. Търново/, след което заминах за Германия. Между 2002 – 2008 г. учих “Живопис и нови медии ” във Висшето училище за изкуства и дизайн Саар – гр. Саарбрюкен.
През 2017 г. защитих докторска степен по изкуствознание в Института за изследване на изкуствата към БАН, а през 2019 г. публикувах своята монография “Нови художествени практики във Варна” /Артграф/. Член съм на Групата на варненските художници и съм сред основателите на арт-група „Сряда 5“.
– Любими художници: Това са Франс Халс, Василий Кандински, Златю Бояджиев, Анселм Кифър и много, много други!
– Любими писатели: Лев Толстой, Херман Хесе, Сергей Довлатов, Георги Господинов, любими поети – Фьодор Тютчев, Николай Заболоцки, Валери Петров.
– Любими изобразителни техники: Сред моите предпочитани класически техники са акварелът, тушът и маслото. Мисля, че те чудесно могат да се комбинират с дигиталните техники. Така, например, обичам да съчетавам фотография с рисуване. Увлича ме и „Фотошопът“, с който правя абстрактни композиции или съчетавам изображението с текст. Отделно работя и „чиста фотография“.
– Любими теми: всякакви – от пейзажи до фигурални и абстрактни композиции!
– За четенето: Според мен библиотеката, наред с галерията и музея, е от най-важните места за формирането на един художник. Художник, който не чете, не е способен да създаде интересни и вълнуващи образи, и въобще да се развива. Казвам това с такава увереност, тъй като съм от т. нар. телевизионно поколение на 90-те години, и съм се сблъсквала с „изкушението“ на лесно смилаемия и не изискващ усилия образ. От една страна той те увлича, но от друга – не дава да развиеш своя вътрешен свят. За един художник това може да се окаже фатално. Тръгването по „верния път“ – към книгата, бе подтикнато на първо място от средата. За късмет моите родители са четящи хора. Повечето от съучениците в художествената гимназия също бяха четящи хора. Затова и един от любимите ни предмети бе литературата, където се стигаше даже до караници при обсъжданията. Надявам се, че тази хубава „традиция“ продължава!
– За нашия „роман“ с отдел „Изкуство“: Той започна точно преди десет години, когато бях поканена от проф. Владимир Иванов да бъда представена в “Изкуство в библиотеката”. На самостоятелната си изложба показах продължението на своя дипломен проект – серията „Вглеждане“, и разказах за следването си в Германия. През годините в отдел „Изкуство“ гостуваха също изложби на моите възпитаници от Арт-школа „Ракурс“ /към читалище „Отец Паисий“/. Последната ми изява бе през 2019 г., когато представих серията „Образ и слово“ – илюстрации на стихотворения на български и чуждестранни поети. Разбира се, най-подходящото място да покажа своите опити бе именно отдел „Изкуство“! Радвам се, че отделът освен моя картина, притежава и моя книга – монографията ми “Нови художествени практики във Варна” /2019/, написана на основата на докторската дисертация.
Желая много благодарни читатели на отдела и неговия прекрасен екип!
Ирена Димитрова води интернет-блога „Артигра/Д/“, в който публикува преводни статии за съвременно изкуство и култура – https://irenadimitrova122720514.blog/
Сайт на художничката – http://www.irenaart.com/
