Комиксът – деветото изкуство?

Комиксът отдавна не е само детски, нито хумористичен вестникарски жанр. Той се превръща в предпочитано четиво и забавление на поколения любители на така наречената развлекателна „визуална литература”. Поглеждайки към различните видове комикси: журналистически, уебкомикси, клипарт комикси, графични романи, манга и фотокомикси, става ясно, че това изкуство е навлязло дълбоко в начина ни на общуване. Някои жанрове, които преди са били популярни, не са толкова търсени днес, обаче други са на върха на славата си, като уебкомиксите.

Дъга

През годините има различни определения за комикса (от comic – смешно, забавно). Това забавно четиво съчетава серия от рисунки (цветни или черно-бели), придружени от кратки текстове (с ръкописен шрифт), разположени в специално изрисувани „балончета” или „облачета”. Изображенията са графични, шаржови или карикатурни, а повествованието е построено на кинематографичен принцип. Доминират образите, докато текстът играе допълваща роля. Комиксът е една от най-интересните и оригинални симбиози картина – литература. Динамиката на рисунката замества възприемането чрез четене, предлага ефектно зрелище.
Вилхелм Буш - Макс и МорицЗа предшественик на комикса се смята писателят Вилхелм Буш с прочутата си книга „Макс и Мориц” (1865 г.). При Буш обаче рисунките и стихотворните текстове са равностойни в художествен и съдържателен контекст, докато при комикса образът играе основна роля. Съвременният комикс, за разлика от вестникарската илюстрация и карикатура, се появява в края на 19 век и получава огромна популярност. През 20 век феноменът – комикс се развива и разпространява по света чрез вестниците като следва модела на т. нар. романи с продължение. След Първата световна война може да се говори за нова комиксова вълна, която не спира и до днес, завладявайки филмовата индустрия и интернет. За класик на комикса се Чуден свят, худ. Вадим Лазаркевичопределя Уолт Дисни, създал поредицата „Мики Маус” през 30-те години на 20 век. Две години след филмовия дебют Мики Маус, на 13 януари 1930 г. излизат първите комикси в американските всекидневници. Известни автори на европейския комикс са Жорж Реми – създател на поредицата „Тинтин” (1929 г.), предназначена за възрастни и Хосе Кабреро Арнал – автор на детските „Пиф” (1948 г.) и „Еркюл”. Българският комикс изживява разцвет между 1940-1943 г., когато съществуват няколко специализирани периодични издания. Комикси рисуват Стоян Венев, Илия Бешков, Райко Алексиев, Владимир Лазаркевич и др.

Сред най-известните комикс герои е Батман, създаден през 1939 г., който е най-добрия и интересен супергерой на всички времена и печели битките със злото и до днес. Други подобни персонажи са Спайдърмен, Супермен, Костенурките Нинджа, които се променят и развиват във времето.
Да бъдеш художник на комикси не е лесно занимание. Трябва голяма доза талант, за да се създаде най-точното, иконично и стилизирано изображение въпреки голямото количество рисунки и текст. Разказвайки интересно историята, художникът е необходимо да постигне и максимално предаване на информация във всеки един панел, но и цялостна хармония и естетическа композиция на дадения отрязък от комиксовата поредица.

Комиксът понякога се определя като „деветото изкуство”. Примери за влиянието му върху съвременното изкуство са картините на Рой Лихтенщайн и Полин Боти – първата дама на поп-арта, която в „Това е мъжкият свят I” разделя платното на множество малки картинки като страница от комикс. В много от творбите си Пиер Алешински включва и кадри от абстрактни комикси.


Комиксите предлагат за всеки по нещо, независимо от възраст и професия. Техните читатели възприемат с готовност и желание нереалното, странното и дори вълшебното, случващо се в тях, може би за това имат толкова почитатели!

Етикети:,

Публикувано на: 7 февруари, 2017 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството