На 23 май 1903 г. в София е родена актрисата Олга Кирчева. Съдбата отрежда това да се случи в семейството на двама от основателите на Народния театър – Атанас Кирчев и Елена Снежина. За съжаление, бащата на Олга Кирчева напуска този свят твърде рано, но майка й оставя трайна следа в историята на българското театрално изкуство. Наследявайки таланта и увлечението си по театъра от своите родители, Олга приема тяхната професия. В своя дневник актрисата споделя: “Целият ми живот мина сред чудото на изкуството. Актьорското дете, без да знае и без да иска, получава вкъщи, заедно с гимназията, и средно театрално образование. То има възможност, по-добре от всички други деца, да разбере какво нещо е театърът, какви са мъките и радостите в актьорската професия и какво значи да се занимаваш с изкуство.”. За своите родители актрисата казва: “Всичко хубаво, което имам в живота си, дължа на тях.”
През 1924 г. Олга Кирчева изучава актьорско майсторство при актьора Новотни от Бургтеатър във Виена и Германия. През 1925 г. завършва театралната школа на Николай Масалитинов в Народния театър, след което остава да работи там до края на кариерата си. Тази школа е от особено значение за зараждането на професионален театър в България и има основополагащо място в развитието на театрално образование. От нея тръгват множество актьори, посветили се на театъра. Ролите, които изиграва Олга Кирчева са малки по обем, но нейната самобитност е толкова голяма, че успява да им придаде значимост. Нейни колеги споделят, че изучавайки нова роля, тя навлиза в детайлите на образа, изучава творчеството на автора, дори иска още един превод на пиесата, за да е сигурна, че ще предаде точно емоцията, търсена от автора. Има участия в киното, телевизионния и радиотеатър. Била е ръководител на художествения отдел при Радио София. Освен актриса, Олга Кирчева е и публицист и преводач.
Пътят на актрисата в професионално отношение е труден. Доста години ролите, които й възлагат са незначителни. Започват съмненията й в собствените сили и търсейки поприще за изява, тя започва да рецитира народни песни. Гласът, който притежава е богат, с безупречна техника и говорна култура. Във ВИТИЗ води класове по художествено слово.
Първата роля на Олга Кирчева в Народния театър е на Тили в „Щурецът край огнището” на Ч. Дикенс с премиера на 5 октомври 1926 г. След това трябва да изминат още много години, докато се появят по-значимите и ярки роли като Елисавета от „Мария Стюарт” на Шилер, Мадам Сен-Жен от едноименната пиеса на В. Сарду и Е. Моро, г-жа Уорън от „Професията на госпожа Уорън” от Б. Шоу, Мария от „12 нощ” на Шекспир, Амели от „В полите на Витоша” от П. К. Яворов и много други. Критиците я определят като самобитна и ярко изразяваща себе си актриса.
Домът, който наследява от родителите си Олга Кирчева, се превръща в пристан на приятели и колеги. По спомени на нейната дъщеря, той винаги е пълен с хора, дошли да потърсят някакъв съвет от „мама Оля”, както с любов са наричали актрисата.
„Майка ми имаше и едно друго много особено умение – да създава малки празници около себе си. Радваше се искрено на наглед дребни и незначителни неща – на това, че слънцето е изгряло, че сняг е завалял, че птиче е кацнало на нашата мушмула…Към нищо не пристъпваше с безразличие – независимо дали ще започне да чете нова книга, дали ще слуша нова плоча, дали ще посрещне приятели, или просто ще ни събере всички около масата…Имаше някаква особена настройка да се радва и на дребното, което животът й предлагаше.” (Из спомените на дъщеря й Светла Фингова)
Награди и отличия:
1949 г. – Заслужил артист
1950 г. – Димитровска награда
1963 г. – Народен артист
