„Влизам в работата си със сърце и душа и в този процес почти губя разсъдък.” … „Трябва да продължавам да следвам своя път. Ако не върша нищо, като не уча, ако не диря нищо – направо съм загубен. Тогава Бог да ми е на помощ.”
На 30 март 1853 г. в Зюндерт, Нидерландия се ражда Винсент ван Гог. В 
историята на изобразителното изкуство той е считан за един от най-великите художници. Въпреки че активния творчески период на Ван Гог е само 10 години, той създава над 800 картини, огромен брой рисунки и скици. Любими теми за рисуване са селяни по време на работа и пейзажи. Неговите съвременници го определят като неудачник, но за нас той е образец на професионализъм и гениалност. За изкуствознанието Ван Гог е постимпресионист, но много от картините му притежават собствен, разпознаваем, неподлежащ на категоризация стил. Това се дължи на душевното страдание на художника и състоянията, в които го довежда то. „Не мога да кажа, че съм твърде изненадан от несъгласието на импресионистите с моя начин на рисуване, тъй като той е повлиян далеч повече от идеите на Дьолакроа, отколкото от техните представи за изкуството. За да се изразя по-ясно, предпочитам да използвам цветовете условно, наместо да възпроизвеждам дословно онова, което очите ми виждат.”
Интерес представлява обширната кореспонденция с брат му Тео, от която днес черпим подробна информация за неговия вътрешен светоглед. Картините му се оценяват високо, притежание са на изявени колекционери и музеи. Понякога стават обект на фалшификации. За някои от творбите на художника все още се водят спорове дали са оригинали. Творчеството и личността на Ван Гог са вдъхновявали не само художници и любители на изобразителното изкуство. Киното също отдава заслужено внимание към твореца.
„Жажда за живот” – 1956 г. Филмът е екранизация по едноименния роман на Ървинг Стоун, режисьор Винсънт 
Минели. В ролята на Ван Гог се превъплъщава Кърк Дъглас. Много точно е пресъздаден живота на художника, неговите върхове и падове, връзките му с приятели и семейство. Представени са най-известните картини. В основата е приятелството на Ван Гог с Пол Гоген, в чиято роля виждаме Антъни Куин. За нея той получава „Оскар” за поддържаща мъжка роля. Местата, където е сниман филма са действителните, където е живял художника.
„Винсент и Тео” – 1990 г. Режисьорът на филма Робърт Олтман пресъздава здравата връзка мужду братята Ван Гог, единият – художник, другият – търговец. През целия си живот те имат нужда един от друг, от взаимната си подкрепа. Проследен е пътя на двамата, изборът на Винсент да бъде художник и усилията на Тео да подпомага брат си. В ролята на художника е Тим Рот, а на брат му – Пол Райс. Филмът е копродукция на Холандия, Великобритания, Франция, Италия, Германия в четири части.
„Ван Гог” – 1991 г. Филм на френския режисьр Морис Пиала, разказващ за последните 67 дни от живота на Ван Гог. В ролята на художника е Жак Дютронк, удостоен с награда „Сезар” за изпълнението си. В този последен етап от живота си Ван Гог създава 83 платна. Авторите на филма не го представят като трескаво рисуващ, напротив – виждаме го само 2-3 пъти да рисува. Това не е биографичен филм, а по-скоро пресъздаващ художника в обкръжението на неговото време. Знаменити за времето си личности и популярни фигури от изобразителното изкуство допълват образа на Ван Гог. Интерес представлява и любовната история с Маргьорит. Може да се каже, че филмът е реквием за цяла епоха.
„Жълтата къща” – 2007 г., режисьор Крис Дурлашер. Филмът пресъздава събитията от ноември и декември 1888 година, когато Ван Гог и Пол Гоген живеят заедно в къща в Арл, южна Франция. Там двамата големи художници се отдават на рисуване и създават картини, признати в последствие за шедьоври в изобразителното изкуство. В ролята на Ван Гог е Джон Сим, а на Гоген – Джон Линч. Двамата, безспорно притежаващи голям талант, са коренно различни по характер, което довежда до избухване на емоциите им и въпреки необходимостта за упование един в друг, до множество спорове относно живописта.
„Ван Гог: изрисуван с думи” – 2010 г. Филм на режисьора Андрю Хътън с Бенедикт Къмбърбач в ролята на Винсент Ван Гог. В основата на сюжета стои кореспонденцият на художника с брат му Тео. Показани са множество документи, почти липсват диалози и затова филмът се определя по-скоро като документален, но това му придава автентичност и зрителят успява да се докосне до истинския свят на Ван Гог с местата, на които е бил и с картините, които е създал.
„Да обичаш Винсент” – 2017 г. Анимационен филм, в който „оживяват” картините на Ван Гог. Създаден е от 65000 ръчно нарисувани с маслени бои кадъра. В проекта участват повече от 120 художника, които пресъздават изцяло или в детайли около 100 картини на художника. Действието се развива в Овер сюр Оаз, близо до Париж, където Ван Гог изживява последните си дни. Режисьори и сценаристи на филма са Дорота Камбала и Хю Уелчман. Този филм е коренно различен от всичко, правено досега за художника, тъй като с помощта на „живи техники” се пресъздава живота на художника. Интересно е това, че филмът първо е заснет като истинско действие с актьори, а след това рисуван кадър по кадър. На световния фестивал в Анеси „Да обичаш Винсент” печели наградата на публиката, а по-късно и Европейската награда за пълнометражен анимационен филм за 2017 г.
„Не мога да променя факта, че картините ми не се продават. Но ще дойде време, когато хората ще разберат, че те струват повече от боите, с които са нарисувани.” Винсент ван Гог
