Дейвид Хокни – художникът на дърветата

Хокни е роден на 9 юли 1937 в Брадфорд (Йоркшир). Изучава изящни изкуства в Брадфорд и Лондон, организира първата си изложба през 1963 г. В средата на шейсетте години се установява в Калифорния и добива известност не само с картините си, но и с рисунки, фотографии и оперни декори. От дете е ексцентричен и своенравен. Израства в обикновено семейство от работническата класа. В гимназията в Брадфорд той се прочул със своите комикси. През 1957 година завършва Колежа по изкуства в Брадфорд, след което продължава да учи живопис в Кралския колеж в Лондон.

Акварелите на Хокни

Днес той е един от най-значителните британски художници. Показва големи (във всяко отношение) картини в Кралската академия в Лондон. В неговата книга, истинско ръководство за “изгубените техники на старите майстори”, той разкрива оптическите способи, използвани според него от Караваджо, Ван Ейк, Холбайн, Леонардо да Винчи. Погледът върху историята на изкуството присъства навсякъде и в изложбата в Кралска академия. В тринайсет зали той събира стари и нови пейзажи. Сред младежките му работи са картини от 1956 г. в убити тонове на квартал и полята около родния му град Брадфорд. Той пояснява, че всички творби са направени лично от самия автор. С думите си художникът визира Деймиън Хърст и други артисти, чиито произведения и инсталации са реализирани често от техни асистенти. Хокни разработва два типа репрезентация. Страстно увлечен по фотографията, той прави колаж от десетките полароидни клишета, с които е запечатал природната забележителност, за да се опита да пресъздаде необикновената гледка на скалните прорези. Друг негов подход е на живописец. Около шейсет платна оформят “Гранд Каньон отблизо”. Произведението е с височина два метра и дължина над седем метра. Скалите са представени като пламтяща жарава – на геоложката пукнатина. Художникът изпълнява и 36 пейзажа с акварел от Йоркшир, всичките закачени на една стена, калейдоскоп от ливади, хълмове и житни ниви. Селски изгледи, които не разчитат на ефекти и внушения, а показват тези земи под синьото, често изпълнено с облаци небе като спокойна и щедра природа. Любовта към пейзажа го води по дирите на Констабъл и Търнър, но и на Пусен и Моне. Всеки сезон той разполага статива си край пресичащи се горски пътища. Докато Моне преследва да улови променящата се светлина, Хокни налага своите цветове, засилвайки контрастите, насищайки тоновете. Празна от всякакво човешко присъствие е селската природа под неговата четка. Но пейзажите му са наситени с пищните огньове на лятото и скованата от студ растителност.

Пейзажи

Няколко месеца преди изложбата в Кралската академия, Хокни учтиво отклонява поканата да направи портрет на кралица Елизабет с обяснението, че “предпочита да рисува хората, които познава” и добавя, че е твърде зает да рисува пейзажи от Англия. За щастие Нейно Величество не е злопаметна и по-късно Дейвид получава британски Орден за заслуги. Такъв имат само още двайсет и четирима. Художникът и тук проявява характер с думите: “Не отдавам никакво значение на наградите, отдавам значение само на приятелите си”.

Пейзажи

В залите на Кралската академия присъстват дървета и цветя от житни класове, венчета и маргаритки от картините на Хокни, но никъде не се вижда слънцето. Всичко е залято от блясъка и изригването на цветовете. Художникът променя ъгъла на възприятие и форматите. Някои като “Три дървета край Тикстендейл”, заемат цялото пространство на осем платна. “Идването на пролетта в Улгейт, Източен Йоркшир” е дълга 10 метра, и е пано съставено от 32 картини с маслени бои, които изобразяват цветя, дървесни стволове и листа. На други стени на залата са окачени 51 рисунки на горски пътища. Всъщност това са тиражи върху хартия на рисунки, правени с айпад. С новите технологии, Хокни е открил ново поле за изява. Зрителят остава скептичен пред тези творения, далеч от финеса и богатството на живописта. В тях линиите (постигнати със стилет) се раличават единствено по цвят. Не съдържат нюанса и наситеността, които може да предаде ръката. Цифровите технологии са чудесни, но все пак живописта е много по-добра. Изложбата на Хокни не спира да изненадва зрителя и в края си. На екран от седем секции се движат образи, уловени от художника по пътеките на Йоркшир, чрез 10 камери HD, закрепени върху капака на джип. Този път изображението не съперничи на живописта, защото отразява действителността едно към едно – бавна симфония от стволове, листа, клони и цветя. Хокни спокойно може да се нарече “Художникът на дърветата”.

Рисунки с Ipad

Изложбата на художника в Кралската академия се очертава като огромен успех сред публиката. Някои от реакциите на поканените са: “Не знам как успява да рисува така, наистина е вълшебно, много радостно, не очаквах да открия подобно нещо в английски музей!” – твърди студент от Хонконг. Джим брус, артист от Лондон: “Това е първата светлина на надежда, която виждам в тази толкова мрачна година. Чувстваш се окрилен.” Домакиня от изискания квартал Илинг в Лондон харесала изложбата много повече от тази на Леонардо да Винчи. “Всички излизат с усмивка на лицето. Това е фантастично, много по-добро от Леонардо. Съжалявам Леонардо, но тези цветове…”. След такова нещо Йоркшир ще бъде нападнат от туристи идващото лято.”

Портрети