Жана Гендова: „Българският филм, това е целият ми живот!”

В началото на 20 век участието на дамите в киното е предимно като актриси. Жените режисьори, продуценти и сценаристи са изключителна рядкост за онова време. Постепенно в България бавно и сигурно започва да се усеща влиянието и участието на жени в различни области на живота. Така е и в киното. Една от първите дами със значителен принос за културата и в частност за киноизкуството у нас е Жана Гендова. Това е жената до режисьора Васил Гендов, автор на няколко от първите филми, произведени в България, негова любима, съпруга, съратница и муза. Техният съвместен път започва през 1916 г., когато се срещат и поемат по неравния още път на филмопроизводството. Жана е родена през 1899 г. в Сливен с името Ивана Иванова. Първоначалното си образование получава в родния си град, а средното започва в Пловдивския католически колеж „Св. Йосиф”. За първи път вижда Васил Гендов като ученичка в Пловдив. За този важен момент от живота си Жана Гендова разказва в своите Любовта е лудостспомени: „Веднъж при едно посещение на група артисти от Народния театър целият пансион беше заведен на театър. Ставайки от стола в салона, роклята ми се закачи и цялата се раздра. Заведоха ме в гардеробната на артистите, където една много мила дама, също актриса, ме позаши тук-таме. В гардеробната, където ме шиеха влезе Васил Гендов, също артист от театъра и герой от пиесата, която току що бяхме гледали. Без да подозира, че зад паравана има човек, Гендов заговори със сестрата, която ме беше завела. От учтивост строгата сестра трябваше да отговаря. Васил Гендов, разбира се, не знаеше и не искаше може би да знае за строгите закони на пансиона, и продължаваше да говори за театър, литература, и за…филма. Той вече беше снимал първия си филм „Българан е галант” и проектираше да снима втори филм. Той разправяше на сестрата, аз онемях. Филм ли? У нас? И този човек беше играл във филм! Слушах и поглъщах думите му. Забравих сестрата и всичко и чаках час по-скоро да изляза, за да го видя отблизо.” Скоро след тази случка Жана напуска пансиона и заминава за София, където постъпва в Школата за артисти на Елена Снежина и Сава Огнянов. По това време единственият начин да се получи театрално образование е този. Съдбата отново я среща с Васил Гендов. Започват заедно да правят планове за следващ филм. За съжаление нямат достатъчно пари. Стигат дори до министъра, за да молят за някаква сума. След като ги изслушва той казва: „А като сте артисти в театър, защо не си гледате работата, а сте тръгнали да измисляте разни маймунджилъци и да излагате името на артистите в театъра.” Ето такова е било отношението към киното по онова време. Добре, че е имало ентусиасти като Жана и Васил Гендови. Те не се отказват и отиват при министър-председателя. И там не ги очаква нещо различно: „А бе, Гендов, ти луд ли си? Кой умен човек ще ти уйдиса на акъла?”. Тогава Жана предприема решителна стъпка. Взема от родителите си скъп часовник, продава го и така финансира филма. Започват да снимат „Любовта е лудост”. Сценарият е готов за няколко дена, в написването му участва и Жана. Нейното име достойно се нарежда до пионерите на българското кино. Това е и най-старият запазен български филм. Днес той изглежда като наивен опит да се изгради забавна комедия, в която недоразуменията и размяната на роли е от съществено значение за динамичното развитие на фабулата. Стойността му е предимно историческа. Камерата е статична, композициите на сцените са фронтални и доста неизразителни. Актьорската игра на Жана и Васил Гендови е примитивна и издава липсата на професионален опит. Въпреки всичките си недостатъци, филмът е важен за началото на киното у нас.


През 1918 г. Жана заминава за Берлин, където следва драматични курсове при артиста Алберт Басерман. Там тя следи всички новости във филмопроизводството и изпраща на Гендов списания за технически и игрални постижения на филмите в Германия. Снима се дори в немски филм под името Жана Дорит. След завръщането си в България, заедно със своя бъдещ съпруг продължава да работи върху правенето на филми. От Германия тя взема идеята за снимане на киноскеч и обяснява как в него се съчетават театъра и киното. Гендов е погълнат от идеята и върху разказания от Жана сюжет на немския „Жена без име” е написан сценарий за първия български киноскеч „Военни действия в мирно време”. Често им се налага да обикалят страната и да изнасят представления с цел да съберат пари за следващото си начинание. Именно тогава, обединени от общите си интереси, те стават и семейство. Приемат да участват в спектакли във Варна заедно с циркови артисти, на което тогава не се гледало добре. Пренебрегват всички предразсъдъци с една цел – да съберат пари за филмите си. За този период Жана разказва в спомените си: „Наехме стая в най-елегантния хотел „Лондон”, но на тавана…Към 11 часа обядвахме от складираните под кревата пъпеши и към 12 часа излизахме към Морската градина с вида, че отиваме на обяд в Морското казино. Обикаляхме няколко пъти самото казино, към един и половина се връщахме и си позволявахме най-големия лукс – да пием кафе в най-голямото кафене…Чувствителността на публиката беше задоволена, ние минавахме за богати и с добро положение артисти.”


През целия си съвместен път Жана и Васил Гендови водят изтощителни битки за пари, понасят подигравки и срещат неразбиране. Въпреки това, обхванати от пламенния си ентусиазъм успяват да създадат редица филми и да положат основата на българското кино.

„Аз вярвам, че ще дойде време, когато българският филм не само ще се сравнява с постиженията на другите народи, но и ще си съперничи с тях.”

Тези думи на Жана Гендова доказват, че за влюбените в киното няма никакви пречки, лудост или не, то ще продължава да носи радост на хората, пленени от неговата магия.
Филми и роли на Жана Гендова:
1917 г. „Любовта е лудост” – Девойката
1919 г. „Военни действия в мирно време” – Момичето
1921 г. „Дяволът в София” – Проститутката
1927 г. „Човекът, който забрави Бога” – Ринка
1928 г. „Пътят на безпътните” – Лена
1929 г. „Улични божества” – Жената на работника
1930 г. „Буря на младостта” – Нина
1933 г. „Бунтът на робите” – Христина
1937 г. „Земята гори” – Жената на Георги Симов

Етикети:, ,

Публикувано на: 10 ноември, 2021 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Кино